Annotation
Любовен триъгълник оплита две сестри, две пълни противоположности, с един и същ мъж, когото едната познава като провинциален авантюрист, романтик и любител на екстремното, а другата — като преуспял бизнесмен и сенатор от столичния мегаполис.
Кое е истинското му лице?
Коя от двете харесва всъщност той?
Истински ли са чувствата му, когато предлага брак на две тъй различни жени?
Едната е излишна и трябва да се жертва или да бъде пожертвана…
Страст, доброволно мъченичество, честолюбие и тайни сенки от миналото изпъстрят тази затрогваща и обичана от поколения наред романтична история.
Джорд Гибс - Другото лице на любовта
Пролог
Джоан и Поли
Жертвата
Отшелницата
Джентълменът от Колорадо
Приятелство
Писмото
Борбата
Скандалът
Завръщането на Поли
Неочаквана среща
Трима
В Конгреса
Откритието на Беатрис
Заплахата
Условията на Поли
Изясняване
Любовта побеждава
Обработка sqnka TtRG
Информация
notes
1
2
Джорд Гибс - Другото лице на любовта
Пролог
Райската долина — падината, сгушена сред високите планински върхари, наистина бе райско кътче. Сигурно хората я бяха нарекли така, защото в нея нямаше никакви постройки и нито следа от човешко присъствие. Само че сега в нея една жена се бореше с изкушението. Мъжът, който я придружаваше, я плашеше и привличаше едновременно. Намираше го за много привлекателен, но и за много опасен. Блазнеше я възможността да бъде с него, но и трепереше от тъмния огън в очите му, който хем палеше желанието в тялото й и обещаваше примамливи приключения, хем го потушаваше с усещането за непоколебимата му мъжка воля. Не за първи път двамата се усамотяваха тук. Вчера тя дори го окуражи да я целуне, а после престорено се разсърди и от все сърце се смя на смущението му.
Девойката чувстваше, че онова, което се беше случило, е предизвикано от нея самата. Тя търсеше авантюра. Но той, изглежда, се отнесе сериозно. Гледаше я с такова обожание, с такова благоговение, че момичето започна да усеща в дъното на душата си ново, необикновено чувство. Хубавият, силен екскурзовод беше прекрасен, мил и явно влюбен. Тя обеща пак да отиде с него в Райската долина.
Днес двамата отново се настаниха на брега на рекичката. Девойката седна до водата и запали цигара. Разбира се, за любов от нейна страна и дума не можеше да става. Но защо — щом беше решила да изживее едно приключение — да не се възползва изцяло от приятните минути? Тази настройка се подсилваше от обстоятелството, че тя живееше тук под измислено име и знаеше, че никога вече няма да се върне в този край.
— Елис е много хубаво име — прошепна екскурзоводът. — Това име ви отива!
— Защо?
— Не знам. Защото сте красива, разкрепостена, предизвикателна. Може би затова.
— И правите тези изводи само защото ви позволих да ме целунете?
— Елис, Елис Шърли, по подобен начин звучат имената на най-страхотните момичета във филмите и романите! Вие сте като мечтание, като блян от някоя любовна книга.
— Толкова ли съм неестествена?
— Не, нямах това предвид. Разбира се, че сте напълно естествена. Чувал съм, чел съм за момичетата в Ню Йорк, но никога не съм си мислел, че наистина може да са такива съвършени красавици.
— Та вие не ме познавате?
— Нима очите лъжат? Вие сте като диво цвете, отрасло тук, но откъснато и изпратено в града. — Той помълча и добави: — Аз съм влюбен! Госпожице, бихте ли. се омъжили за мен?
Тя изтръпна, дишането й за миг спря, но отвърна със спокоен и непоколебим глас, като леко опря чело на рамото му:
— Не, Стив. За никого няма да се омъжа, никога.
Ръката, която я беше прегърнала, се отпусна.
— Защо?
— Защото браковете винаги са нещастни, а аз искам да бъда щастлива!
— А сега щастлива ли сте?
— Да!
Тя обърна лице към него и устните им се сляха.
Стив дълго я държа в прегръдките си, после стана бавно и се отдалечи. Спря чак при брега на езерото, загледан в тъмното отражение на планините върху спокойната вода.
— Какво има, Стив? — попита девойката, като си оправяше косата. Той не отговори и не обърна глава. — Стига, Стив, разберете, че ако се ожените за мен, ще бъдете безкрайно нещастен — продължи тя. — Между нас не може да се получи нещо сериозно. Аз не искам да живея в провинцията, а за вас… само тук има живот, няма да свикнете в града!
Той долови паузата в изречението й и рече с насмешка:
— Защо не си признаете просто, че в Ню Йорк ще се срамувате от мен?