Думите „госпожа Фриман“ върнаха Джоан към жестоката действителност, напомниха й за нейното лъжливо положение. Естественото поведение на Едуардс разруши нейната защитна обвивка и преодоля обичайната й затвореност. Колко лесно се поддаде на обаянието на този човек! Той ще я изостави, когато научи историята й, също като другите.
Джоан стана и спокойно отговори, без да гледа госта:
— За съжаление, това е невъзможно, господин Едуардс!
Веднага усети върху себе си учудения поглед на госта. Той стана нерешително, като не знаеше с какво да си обясни внезапната промяна в поведението и гласа на домакинята си.
— Може би мама ще позволи друг път, Джак — ласкаво каза той. — Довиждане, приятелю!
Джак беше готов да се разплаче, но храбро потисна сълзите си и изскочи от стаята.
Джоан бързо се обърна към Едуардс:
— Господин Едуардс, никога няма да забравя онова, което вие и господин Хейстингс направихте за мен! Моля ви, не ме смятайте за неблагодарна. От все сърце ви желая успех в работата. Сбогом!
Едуардс пое протегнатата ръка. Беше ясно, че госпожа Фриман скъсва с него, но тя направи това така ловко, че той не почувства обида. Изпитваше, обаче, недоумение и съжаление.
— Благодаря. Беше ми много приятно с вас — каза той спокойно. Обърна се на прага и добави: — Ако решите пак да посетите Конгреса, за мен ще бъде удоволствие да дам на вас и на вашия съпруг свободни членски карти.
Джоан избегна погледа му, промълви нещо в знак на благодарност и се обърна. Едуардс я погледна с любопитство и излезе от стаята.
Джентълменът от Колорадо
Семейство Бен от няколко години вече живееха във Вашингтон. Бяха си купили голяма къща, в която даваха приеми.
Тук за пръв път Стивън Едуардс научи от госпожа Бен историята на Джоан Фриман. Когато след това вървеше към дома си, цялото му природно благородство въставаше при мисълта, че не една жена заплаща с такава цена за греха, извършен от мъж, който се чувства свободен и няма никакви грижи. Ако не беше детето, той не би повярвал, че с Джоан може да се случи такова нещо. Спокойната сила на характера й сякаш изключваше възможността за подобна грешка. А как обществото се беше отнесло към нещастната жена! Но какво можеше да направи? Гордостта беше накарала Джоан да прекъсне приятелството им още в началото, сега Едуардс не се съмняваше в това. Как да спечели доверието й? Тя се бе откъснала доброволно от предишните си приятели и навярно не искаше да завързва нови познанства.
Разказът на госпожа Бен усили желанието на Едуардс да опознае по-отблизо младата жена. Той я съжаляваше от все сърце, искаше да й докаже приятелството си. На няколко пъти се готвеше да я посети, но не се решаваше. Боб Хейстингс ходи у Джоан и получи покана да остане за вечеря. Секретарят разказа, че прекарал много приятно, но че госпожа Фриман не го поканила да дойде пак.
Настъпи зимата, започнаха заседанията на сената и Стивън престана да мисли за Джоан, зает с други грижи. Произнесе първата си реч, за която му бяха дали точно пет минути. Новият сенатор говореше ясно и убедително, защото беше добре запознат с въпроса. Словото му направи силно впечатление. Колегите от западните щати станаха от местата си и се приближиха, за да го поздравят. В този момент Едуардс случайно вдигна очи към галерията за външни посетители и видя Джоан Фриман. Младата жена с интерес наблюдаваше онова, което се случваше. Едуардс бързо излезе от стаята и я срещна на стълбището. Джоан леко се смути, сякаш я бяха уловили в някакво провинение, но топло отвърна на поздрава му.
— Много мислих за вас и за Джак, госпожо Фриман — каза Едуардс. — Как е той?
— Благодаря, много добре. Хареса ми вашата реч, господин Едуардс. Всички ви слушаха с голямо внимание.
— Пет минути! — усмихна се сенаторът. — На новаците не дават повече време на трибуната. Попаднах в състава на комисията и председателят реши да опита силите ми. Идвахте ли и друг път, откакто се запознахме?
— Да. Тук е интересно, нали?
— Понякога. Не прекарвам много време по заседания — той млъкна и сетне тихо добави: — Мислех си, че никога повече няма да ви видя!
— Радвам се, че се срещнахме — любезно отвърна Джоан. — Но сега е време да се връщам вкъщи.
Той тръгна с нея по коридора, но се почувства неловко. Трудно му беше да намери подходящи думи. Въпреки това реши твърдо да не пусне Джоан, преди да се опита да поднови прекъснатите им отношения.
— Имах силно желание пак да дойда да ви посетя, госпожо Фриман, но не се решавах. Не знам защо, струваше ми се, че няма да ме приемете!
— Защо?