— Не намирате ли, че малко се натрапвам?
— Съжалявам, че говорите така, господин Едуардс.
— Много бих искал да вярвам, че не е така! Няма ли да ми помогнете да си променя впечатлението?
Не можеше да има съмнение в искреността на Едуардс. Джоан се усмихна и каза:
— Наистина ми беше приятно да ви срещна днес, както ви признах.
— Надявах се, мислех, че мога да ви дойда на гости — промълви Едуардс. След това замълча за кратко, сякаш за да придаде по-голяма тежест на думите си, и попита: — Мога ли да продължа да се надявам на това, госпожо Фриман?
Бяха стигнали до балкона над мраморната стълба. Джоан се спря, като замислено гледаше надолу. Трудно й беше да изрази онова, което искаше да каже на Едуардс. Не можеше да бъде рязка с него след онова, което той направи за нея. В същото време бе уверена, че той вече знае и много добре разбира защо тя не иска да завързва приятелства.
— Живея много усамотено, господин Едуардс — бавно изрече Джоан. — Моят дом е скучен. Съвсем не предполагах, че искате да дойдете пак.
— Даже много — засмя се Едуардс. — Там е цялата работа! Често си спомнях за вас и Джак и за вашата чудесна къща. Не съм бил на толкова приятно място, откакто напуснах Колорадо. И синът ви се привърза към мен. Вие сама споменахте това, ако си спомняте!
Джоан гледаше настрана, като мислено претегляше думите му.
— Да, вярно е — прошепна тя замислено.
— В такъв случай — поде Едуардс — защо тримата да не се срещаме понякога, за да прекарваме известно време заедно? Аз съм доста самотен човек и бих искал да идвам по-често у вас. Всъщност отначало всичко тръгна много добре, докато вие не решихте да прекъснете контакта ни.
Събеседничката му се усмихна на искреността, с която бяха казани тези думи, протегна ръка и каза:
— Добре, така да бъде! — Заповядайте утре на вечеря. Ще бъдем само аз и Джак. Ще дойдете ли?
— Разбира се! С най-голяма радост.
— Значи, решено. В шест и половина — това е само заради Джак. Довиждане! До утре.
Сенаторът от Колорадо седеше вдясно от Джоан, а Джак — срещу него край чаша какао с препечен хляб. Едуардс разказваше на момчето, което го слушаше с широко отворени от възторг очи, за живота си в планините и западните степи, за скитническите коли, за ловенето на диви бикове, за това как първите преселници от Изтока са воювали с индианските племена, как са ходели на лов с ласо за бизони, докато почти всички бизони били избити освен няколко, които сега държат в зоологическите градини. Разказа за пътуванията си в планините, където е спал под открито небе, търсил е злато и е ловувал елени — същите, които Дядо Коледа впряга в шейната си. Демонстрира как може да имитира звуците на различни животни, на кукумявките и на други птици. Джак бе във възторг и толкова се развълнува, че Джоан направи знак на Едуардс, с който го помоли да говори за по-малко интересни неща, за да може момчето да си отдъхне от емоциите.
След вечеря снажният Едуардс пълзя на четири крака по килима, като сложи детето на гърба си, като се правеше на див кон, когото Джак укротяваше. Свърши се с това, че „конят“ стана тих и кротък за най-голяма гордост на ездача.
Гувернантката французойка, която следеше от прага „укротяването“, се приближи до Джак и каза, че е време да отиде да спи. Той не искаше да тръгва. У дома му никога не бе имало и нямаше да има такъв забавен гост!
— Време е, миличък! — решително каза Джоан. — Вече е десет часът.
Като се разделяше с Джоан, Джак обви шията й с ръчичките си и прошепна:
— Ти пак ще го повикаш, мамо, нали?
— Да, миличък.
— Той ми харесва страшно, мамо! Такъв хубав кон е!
Джоан се засмя.
— Хайде, върви да спиш! Лека нощ!
Момчето се приближи до Едуардс и протегна ръка:
— Следващия път ще играем на индианци, нали?
— Непременно. И ще ловим диви бизони!
— С истинско ласо?
— Разбира се! Ще ти купя ласо, ако още сега си легнеш и бързо заспиш!
Гувернантката улови Джак за ръка и го изведе.
— Страхувам се, че съвсем го разглезихте — усмихна се Джоан. — От сега нататък той ще играе само на укротяване на коне!
— Ще трябва да научите гувернантката да играе ролята на конете!
Джоан се засмя. Едуардс хареса нейния смях. В очите й пламнаха весели искри и оня израз, с който тя гледаше сякаш в мрака, се разсея.
Той извади хартия и тютюн и си сви цигара, като се отказа от великолепните пури, които Джоан беше купила специално за него. Разговорът пак се върна към Джак.
— Чудесно, весело момче е — каза Едуардс. — Изпитвам странното чувство, че сякаш го познавам отдавна.
— Мен също ме учудва как Джак бързо се привърза към вас! Обикновено той е много свенлив с хората, особено с мъжете. Но вас ви хареса веднага!