— Може би заради него ще ми позволите да дойда пак?
— Изглежда, че ще трябва! — усмихна се Джоан.
Приятелство
След няколко посещения на Едуардс Джоан се убеди, че е узнал историята й — онази, която беше известна на цял Вашингтон. Въпреки това той се отнасяше към нея с непроменена, подчертана учтивост и избягваше да говори за нещата, които биха засегнали личния й живот, особено миналото й. Тя се убеди, че той не прикрива нищо и е такъв, какъвто й изглеждаше още първия ден — великодушен човек, добър и честен приятел, който идваше в дома й само защото му харесваше да прекарва времето си с нея и с Джак, а не с някаква друга цел.
Приятелката й Беатрис дьо Селиняк, която също познаваше Едуардс, се радваше на познанството му с Джоан. И когато тя се обърна към Беатрис за съвет дали да приеме предложението му да се разходят с коне, получи утвърдителен отговор:
— Защо не? Нали вече добре се познавате. А и ти му имаш доверие. Колкото за клюките, те са неизбежни, но не си заслужава да им се обръща внимание!
Джоан последва съвета на приятелката си. Заедно с Едуардс се изкачиха с коне на върха на хълма и се спряха в края на гората, откъдето се виждаше далечният купол на Капитолия.
— Красиво е, нали? — каза Едуардс. — Конгресът! Особен вид център на света. Ние, американците, имаме много недостатъци, но имаме и много неща, с които да се гордеем. Винаги изпитвам гордост, когато гледам Капитолия.
Като поговори за работата си в сената, той съобщи, че вчера президентът го извикал в Белия дом.
— Не може да бъде! — зарадва се Джоан. — Ще ми кажете ли за какво си говорихте?
— Разбира се! Честно да ви кажа, точно затова ви повиках тук! Президентът иска да запази за държавното съкровище големи земи и гори, заплашвани от опасността да преминат в частни ръце. Аз също се интересувам от този въпрос.
— Да, помня. Вашата реч.
— Ренсъм, председателят на комисията ни, обядвал миналата неделя в Белия дом и президентът засегнал този въпрос. На Запад правителството има просторни земи с реки. Те могат да бъдат използвани за електрическа енергия, а и наскоро там открили богати залежи от злато, сребро, желязо, мед… Един голям нюйоркски синдикат се стреми да завладее част от тези площи, като ги купи от правителството на изкуствено занижена цена. Тези хора имат привърженици във Вашингтон, които лобират за прокарването на съответния закон в Конгреса. Ренсъм знае някои не дотам известни факти за тези земи, аз — също. Направихме разследване. Оказа се, че струват милиони!
— Президентът знае ли за това?
— Да, Ренсъм му е представил доклад.
— Президентът, разбира се, ще попречи да се прокара този проект!
— Не. Трудно ще успее. Причините са от политически характер. В щата Ню Йорк скоро ще има избори. Президентът не иска да си разваля отношенията с някои политически личности, които влизат в състава на синдиката, който иска да купи земите с полезните изкопаеми.
— Няма ли да се противопостави все пак? Не може да бъде!
Едуардс се усмихна.
— Казах ви, че той ме покани на разговор.
— Е?
— Не ходих в приемната му, а в Белия дом.
— Защо?
— Защото той иска да провали законопроекта, макар че по политически причини не може да направи това открито. Ренсъм обеща да направи всичко, което е по силите му, но пък той е възрастен и не толкова активен. С една дума, решиха да възложат това на мен. Ще се боря за тази кауза!
— Колко отговорно! — извика Джоан. — Вие се съгласихте, нали?
— Разбира се! Такъв случай човек да може да свърши нещо значимо и да обърне погледите към себе си се пада веднъж в живота! Но борбата ще бъде тежка. Тези хора са силни и от финансова, и от политическа, и от обществена гледна точка.
— Кой е начело на синдиката?
— Джеймс К. Къртис и колегите му от Уолстрийт.
— Къртис! Бащата на Сам Къртис?
Сам Къртис беше мъж на Джорджия.
— Да. Сам Къртис и жена му в момента са във Вашингтон, за да се борят в полза на проекта. Наели са къща на „Шеридън Съркъл“. Ще дават балове и вечери, на които ще канят хора, които могат да са им от полза. Вие познавате ли семейство Къртис, госпожо Фриман?
— Да — отговори Джоан. — По-рано живеех в Ню Йорк.
— Те не подозират каква съпротива ще им окажем! Ренсъм може и да е на възраст, но има много приятели в партията и голям политически опит. Той ще положи всички усилия, за да се провали проектът, без да става нужда президентът да налага своето вето. А откритата борба срещу Джеймс Къртис ще трябва да водя аз! Аз съм човекът, който говори открито по темата в Конгреса. Казват, че старият Къртис е опасен противник. Виждали ли сте го някога?