— Да, той е дребен, тих човек със студени сиви очи и четвъртита брадичка.
— Дребен? Представях си го висок на ръст, като съдех по портретите. А познавате ли жената на Сам Къртис?
— Преди бяхме познати. Защо питате?
— О, просто така. Те ме поканиха на вечеря.
— Да вървим! — изведнъж каза Джоан и пришпори коня си.
Искаше да спечели време, за да събере мислите си. Джорджия във Вашингтон! Не беше я виждала повече от пет години — от онзи злополучен разговор в парижкия хотел. Тя се надяваше, че никога вече няма да я срещне. Мисълта, че Стивън Едуардс ще вечеря у Джорджия, й беше неприятна.
Когато конят премина в тръст, Джоан попита небрежно:
— Приехте ли поканата?
— Да. Искам да отида. Разбира се, Сам Къртис ме покани само защото влизам в състава на комисията на Ренсъм, а и откритата борба още не е започнала. Ще мине известно време, преди да полети перушина! Не е лошо още сега да опозная противника по-отблизо!
— Госпожа Къртис е много любезна домакиня — каза Джоан спокойно.
Заговориха за друго. А когато се връщаха към града, Джоан мълча почти през цялото време. Едуардс не знаеше за какво мисли, но разбра, че на приятелката му не й се говори и не се опита да я откъсва от мислите й.
След няколко дни той пак се появи пред вратата й. Предлогът за посещението бе играчка, купена за Джак, а истинската причина — желанието да поговори с Джоан и да поиска мнението й за новия си костюм, който сутринта бе получил от шивача.
Зададен от друг човек, въпросът би изглеждал смешен, но Едуардс го изрече наивно и просто и Джоан отговори сериозно:
— Според мен ви стои много добре.
Сенаторът засия като младеж.
— Боб казва, че вече е време да започна да нося само костюми, ушити по поръчка! Поръчах си също и фрак — за вечерята у Къртис. Имам един, който купих в Тринидад, но Боб каза, че той не е като за Вашингтон. Вярно е, че ми е малко тесен в раменете.
Джоан се усмихна.
— Разбира се, всичко това са дреболии. Поразително е доколко хората съдят за човека по дрехите му! Този костюм е подходящ според вас, нали?
— Напълно. Само… знаете ли какво, господин Едуардс. Сега ми мина през ума. Ако си сложите друга яка, по-висока, като тези, които носи господин Хейстингс.
Едуардс веднага се погледна в огледалото.
— По-висока? Да, имате право!
— Харесват ми тъмните цветове — прошепна Джоан. — Мислех си…
— Какво?
— Кафява вратовръзка вместо яркозелена?
— Така ли? Винаги съм си мислел, че трябва с нещо да се освежи костюмът. Кафява? Какво пък, ще опитам. Утре ще си купя кафява.
— Според мен — осмели се Джоан — тайната на елегантността е нищо в дрехите да не бие на очи.
— Това никога не ми е минавало наум! — извика Едуардс, сякаш направи важно откритие. — Може би сте права, госпожо Фриман!
На следващата среща Джоан остана поразена от промяната. Бяха изчезнали не само зелената връзка и ниската яка, но дори и широкополата шапка. Едуардс я бе сменил с друга, по-обикновена. В новите дрехи той изглеждаше много по-добре. Тя остана поласкана, че джентълменът е изпълнил съвета й с такова усърдие.
Един ден преди вечерята у Къртис той покани Джоан на кино. На връщане, докато се сбогуваше с Едуардс пред входа на дома си, младата жена каза:
— Утре вечер ще срещнете хора, които преди ми бяха приятели. Може би трябва да ви предупредя, че госпожа Къртис едно време бе замесена — при случайни обстоятелства — в събитие, което засяга миналото ми. — Джоан помълча и завърши, като улови дръжката на вратата: — Това са неща, за които не обичам да си спомням, господин Едуардс. Ще ви бъда благодарна, ако не споменавате името ми пред нея.
Едуардс не виждаше лицето й в този момент, но усещаше, че очите й пак имат онзи израз — сякаш гледат в дъното на тъмна пропаст.
— Разбира се — отвърна тихо той.
— Благодаря — каза Джоан. — Лека нощ!
Писмото
В дома на семейство Къртис Едуардс бе посрещнат особено любезно от Джорджия. Сам Къртис се възползва от удобния момент, в който останаха насаме, за да му направи изкушаващо предложение, ако се откаже от борбата срещу проекта — разбира се, направи го по възможно най-заобиколния начин. В същия дух сенаторът отхвърли офертата и стана ясно, че си е спечелил върл неприятел. След този разговор той влезе при гостите и чу как Джорджия разказваше историята на Джоан. Тя се беше възползвала от дума, изпусната неволно от Натали Бен. Едуардс силно се възмути и, побърза да си тръгне.