През последните няколко седмици той и Джоан често яздеха заедно. На първата разходка тя попита как е минала вечерята у Къртис и не без любопитство се заинтересува за Джорджия. Едуардс откровено разказа за разговора си с домакина, но премълча за случката, която го накара да напусне компанията. Друг път, обаче, спомена, че по политически причини навярно няма да го поканят повече там.
— Радвам се, че отидох на тази вечеря — прибави той. — Къртис отлично знаеше как се отнасям към тази продажба, но си мислеше, че лесно може да ме убеди да мина на негова страна. Чудни хора са тези нюйоркчани? Представят си, че цялата страна стои пред тях на колене, готова да изпълни всяко тяхно желание.
Джоан се засмя и попита:
— Те започнаха ли вече борба срещу вас?
— О, да. Във вестниците на семейството се появиха нападки срещу Ренсъм и „изобличения“ на политическото ми минало, внушени от Олбрайт.
— На миналото ви?! Но това не може да ви навреди, нали?
— Не, разбира се! Всеки ден получавам куп писма от избирателите си. В Колорадо не разбират за какво става дума. Един мой приятел ми писа, че ще отиде да стреля в прозорците на Олбрайт в Източния тръст! Изпратих му телеграма, за да го помоля да не върши глупости.
— Добре би било, ако някой сплаши самия Сам Къртис — усмихна се Джоан.
Едуардс се засмя.
— И аз си мислех, че малко гърмежи не биха навредили! Това би поизчистило въздуха. У нас, на Запад, когато обиждаш някого, държиш револвера си готов! Тук за това те канят у дома си на вечеря и ти предлагат старо уиски и хубави пури. Но и аз се научих да играя играта на Къртис — ако ни бяхте видели заедно! Любезни и усмихнати, като че ли сме родни братя! Впрочем, все пак едва не вдигнах скандал в къщата му.
Джоан не отговори веднага.
— Да, казаха ми — рече тя бавно.
— Казали са ви?
— Мили господин Едуардс — тихо каза Джоан. — Не е нужно да ставате мой защитник!
— От кого узнахте това?
— От приятелката ми Селиняк. Казала й Натали Бен. Натали споменала името ми, без да знае, че се познавам с Джорджия. Госпожица Бен забелязала как сте се разсърдили. Това е много благородно от ваша страна, но моля ви, не го правете повече!
— Не мога да слушам спокойно, когато хората говорят за нещастието на мой приятел — твърдо заяви Едуардс.
Това беше първото загатване за миналото на Джоан, което се прокрадваше между тях.
— Моля ви, господин Едуардс — сериозно възрази тя. — Не мога да допусна да се застъпвате за мен.
— Защо? Няма да съм достоен за вашето приятелство, ако не се отнасям към вас с уважението, което заслужавате.
Джоан беше развълнувана.
— Моите нещастия са от такъв род, че е по-добре да не ги обсъждаме, господин Едуардс. Най-доброто, което могат да направят приятелите ми, е да забравят за тях!
Няколко минути двамата яздеха мълчаливо, а след малко Едуардс заговори убедително:
— За мен не е важно какво се е случило в миналото на човека, а какъв е този човек сега. Не съм познавач на жените, но винаги съм се доверявал на вътрешното си усещане и почти никога не съм се лъгал. Готов съм да твърдя, че вие сте най-чистата, прекрасна и благородна жена, която някога съм срещал!
Джоан се обърна и нищо не отговори.
— Прекрасна, чиста и благородна — повтори Едуардс. — Не питам за тайните ви, не искам да ги знам. Вашето приятелство ми е достатъчно. Щастлив съм с него. Приемете, че ще ви защитавам! Искате или не!
— О, господин Едуардс! Да не говорим за това. Разбирам, но нищо не мога да ви кажа. За мен няма оправдание. Затова никой не може да ме защитава. Моля ви, не се опитвайте! — Джоан сложи дланта си върху неговата. — Но ценя приятелството ви! Знаете това, нали?
Едуардс покри ръката й със своята:
— Благодаря — каза той с разтреперан глас. — Радвам се! Много бих искал да мога да направя нещо за вас!
Джоан бързо отдръпна пръстите си, но погледна Едуардс с ясни, лъчисти очи.
— Добре! — извика тя весело. — Докажете това веднага! Позволете ми да се опитам да ви изпреваря! Да се състезаваме до върха на хълма!
Същата вечер тя освободи гувернантката и сама сложи Джак да спи. Преди да излезе от стаята му, го прегърна толкова силно, че детето извика:
— Мамо, ще ме удушиш!
— Джак, обичаш ли ме?
— Да.
Момчето увисна на шията на майка си и притисна лице към бузата й. Джоан излезе от детската стая, успокоена и щастлива. Тя имаше нужда от милувката на детето, за да забрави злобните клюки, които възкръснаха с появата на Джорджия.
В спалнята си Джоан се преоблече и се отпусна в креслото до камината. Днес за пръв път изпита изкушение да разкрие на чужд човек тайната на Поли. Искаше й се да разкаже на Едуардс за жертвата, която тя направи, да му каже, че той не се е излъгал в мнението си за нея. Желанието й беше силно, но Джоан се въздържа. Все пак изведнъж разбра, че нищо не би й доставило такова удоволствие, както да оправдае доверието на Едуардс, да му разкрие миналото си. Реши, че при следната среща ще му каже всичко. Поли отдавна беше забравена от нюйоркското общество. Тя се отнесе спрямо Джоан и сина си по начин, който не задължаваше сестра й да мълчи. Нека останалите я смятат за компрометирана — тя ще сподели тайната си само със Стивън!