Борбата
Стивън Едуардс работи почти цялата нощ. Без да си ляга, седна да закуси, като си мислеше за Джоан Фриман.
На младини, когато живееше прост, строг живот между простодушни хора, той бе навикнал да дели жените на две категории — почтени и непочтени. Чертата между двата типа беше означена рязко и ясно. Но колкото повече се издигаше по социалната стълбица, толкова повече имаше случаи да среща неочаквани съчетания от полупорочни и полудобродетелни дами. И престана да се доверява на първото впечатление. Някои почтени жени пиеха, пушеха и харесваха неприлични анекдоти. Другият тип жени, обратно — често демонстрираха скромни обноски на ученички.
Елис Шърли първа му показа, че жената може да не бъде онова, което изглежда. Тя му нанесе тежък удар, като временно разруши вярата му в нежния пол. Стивън, разярен, напусна езерото Луиза и прекара няколко седмици в усамотение в планината, без да вижда никого, като се мъчеше да си върне душевното равновесие. Сред тихата величествена природа огънят, който лекомислената девойка беше запалила в кръвта му, постепенно угасна. Елис Шърли се превърна в мъгляв, смътен спомен.
Годините донесоха на Едуардс богатство и житейски опит. Той опозна хората, научи се да ги приема такива, каквито са, но жените, както и преди, си оставаха загадка за него. Обикновено млади и миловидни девойки го караха да бъде предпазлив и да застава нащрек. Чудно, че Джоан Фриман не предизвика у него такова чувство! От самото начало тя спечели доверието му. Сега знаеше защо е така.
Животът се беше отнесъл с нея жестоко, но нейната душа, минавайки през огъня на страданията, беше станала по-благородна и по-чиста. В нея нямаше нищо двулично и лукаво. Обществото се беше отдръпнало от нея, защото тя не се мъчеше да крие грешката си, а спокойно и гордо приемаше последиците.
От само себе си се натрапваше сравнението между Елис Шърли и Джоан. Първата — спомняше си Едуардс, като горчиво се упрекваше — постъпи безумно, избяга от Райската долина, като се уплаши от постъпката си. Втората смело носеше последиците, без да обръща внимание на света и на униженията. Елис сега живее нейде, безгрижна и щастлива, забравила е всичко и навярно се движи в добро общество, докато благородната и честна Джоан е презирана и самотна.
Едуардс не искаше да знае подробности за миналото й. Тя също, навярно, е имала своята Райска долина. Величието на жертвата й ясно показваше дълбочината на преживяната от нея страст.
Елис оставаше ненаказана. Едуардс — също, ако не се смята старата, отдавна зараснала рана. Джоан пък е беззащитна пред нападките на света и се отказва от помощ.
Едуардс стана от креслото и се приближи до прозореца. Той няма да остави Джоан сама, ще я защити. Ако тя е съгласна, ще й стане верен слуга. Мечтаеше да я нарече своя жена.
Той затвори решително прозореца, запали цигара и погледът му се спря на децата, които играеха в парка отсреща. Момче в син костюм и моряшка шапка му напомни Джак. Но то явно беше кротко дете, спокойно държеше ръката на гувернантката си, а Джак бе жив и палав.
Мисълта му отново се прехвърли към Джоан. Той предвиждаше трудности, но бе готов бавно и търпеливо да спечели любовта й. Знаеше, че тя цени приятелството му. Но между тях стоеше друг човек, който бе разрушил нейната вяра в мъжете. Той бе тайният враг на Едуардс. Кой беше този човек? Едуардс често се мъчеше да си го представи. Ако Джоан го беше обичала, той не би могъл да бъде изцяло лош.
Още не бе настъпил моментът, в който да направи предложение на Джоан. Той притежаваше нейното доверие, нейното приятелство. Рано или късно ще спечели любовта й!
В комисията по разпределянето и продажбите на държавните земи вървеше тайна борба между привържениците на Ренсъм и Къртис. В продължение на няколко седмици Ренсъм и Едуардс влагаха усилията си в кампанията срещу продаването на държавните земи около река Верд, като бяха изоставили другите си задачи. Ренсъм, поради нестабилното си здраве, не можеше да поеме всички отговорности. Затова Едуардс се посвети изцяло на тази цел: говореше със сенаторите, агитираше срещу проекта в самия Конгрес, посещаваше колегите си по домовете им. Почти навсякъде срещаше студен прием. Това означаваше, че Къртис и привържениците му не бездействаха. Но младият политик твърдо бе решил на всяка цена да провали плановете на синдиката.