През последните дни той узна, че Къртис и сие си служат с всякакви средства, за да си осигурят болшинството от гласовете. Те се мъчеха по всякакъв начин да опетнят Едуардс в очите на политическите му привърженици, като засягаха миналото му.
Но се появиха и слухове от съвсем друг характер. Едуардс чу подобен от устата на самия Ренсъм. Седяха в кабинета на президента и Едуардс говореше за клюките, които противниците му разпространяваха.
Ренсъм се усмихна.
— Ако се бяхте занимавали с политика толкова време, колкото мен, Едуардс — каза той, — щяхте да знаете, че неприятелите пръскат лъжливи слухове именно защото се страхуват от вас. Мен са ме обвинявали в какво ли не — от най-дребното мошеничество до подпалвачество и убийство включително! Вие напредвате, Едуардс! Доказахте способностите си в борбата срещу проекта и Къртис е разбрал, че сте силен противник. Колкото по-лошо говорят неприятелите за вас, толкова по-доволен трябва да сте от това!
— Е, какво, отлично, ако е така!
— За съжаление, за вас разказват и други неща — прибави Ренсъм.
— Не вярвам, че те могат да ми навредят — усмихна се Едуардс.
— Може би трябва да ви съобщя онова, което научих от един сенатор, който е ваш приятел. Няма да ви кажа името му, но е честен човек и възмущението му беше искрено. Познавате ли дама на име Фриман — Джоан Фриман?
Едуардс потрепери и се изправи.
— Да, познавам госпожа Фриман — спокойно отвърна той. — Отнасям се към нея с най-голямо уважение, сър.
Старецът хвърли бърз поглед към Едуардс.
–Не се сърдете, Едуардс! Впрочем, ако тази дама е ваша приятелка, наистина има причини да се ядосвате.
— Разкажете ми всичко, господин Ренсъм.
— То е низка клюка, разбира се. Навярно няма да бъде мъчно да издирите източника й. Цял Вашингтон говори за отношенията ви с госпожа Фриман. Разправят, че тя е порочна жена, отхвърлена от обществото, че има дете, макар и никога да не е била омъжена. С една дума, за вас двамата говорят най-лошото, което може да се каже за една жена и един мъж!
Ренсъм млъкна, като видя, че Едуардс стисна ядно зъби.
— Каква подлост! — възкликна младият човек, чиито очи горяха.
— Не познавам госпожа Фриман — хладнокръвно каза старецът. — Най-напред си помислих, че това е клюка. Но ако тя е наистина жена, достойна за уважение, никога в живота си не съм чувал по-мръсна измислица! Чувствах, че трябваше да ви разкажа. Вие имате право да знаете това.
Едуардс не отговаряше. Той дълго стоя пред прозореца с наведена глава и най-после с усилие изговори:
— Това е лъжа! Отвратителна лъжа! Госпожа Фриман е най-почтената жена, която досега съм срещал!
Ренсъм стана, възползва се от привилегията на възрастта и приятелството и сложи ръка върху рамото на Едуардс.
— Много съжалявам, че трябваше да ви кажа това, Едуардс. Виждам колко дълбоко ви засегна клюката, насочена срещу вашата приятелка. Това е жестоко и като всичко жестоко е глупаво. Ако хората повярват на клюката, тя може да навреди на кариерата ви — временно, разбира се. Не забравяйте, че с лъжата човек винаги може да се бори. След вашата реч в Конгреса всички ще узнаят какво представляват Къртис и хората му и как са искали да откраднат имота на държавната хазна!
— Има още един начин да накарам този човек да млъкне. Да отида и да се разправя с него!
Ренсъм сложи ръце на гърба си и се намръщи:
— С други думи, да се обърне дребната клюка в голям скандал! — каза той неодобрително. — Напълно споделям чувствата ви, Едуардс, но с тази постъпка само ще влошите положението и ще дадете нов повод на клеветниците да предъвкват името на дамата. Не, това не бива да се прави! Не загубвайте самообладание! Неприятелите ни мечтаят да ви изкарат от търпение и да ви накарат да извършите глупост. Вие трябва да ги победите със спокойствие!
Едуардс не отговори нищо, погледна часовника си и бързо тръгна към вратата.
— Да, трябва да ги победим, сър — заяви той на тръгване. — Имате право! Но после…
Без да завърши изречението, Едуардс бързо излезе. Ренсъм се успокои. Едуардс сега щеше да бъде по-полезен отпреди. Личната му омраза към Къртис щеше да го накара да се заеме по-енергично със задачата.
Скандалът
В отговор на писмото, което й изпрати, Джоан получи от Поли кратък, набързо написан отговор, в който се изказваха благодарности. Поли се оплакваше от здравето си и съобщаваше, че се готви да се върне в източните щати, за да промени климата и обстановката. Това обезпокои Джоан. Тя се страхуваше, че Поли ще дойде във Вашингтон и че посещението й може да навреди на Джак. Затова й отговори приятелски, но не я покани. Беше съгласна да й помага, но предпочиташе да прави това отдалече.