Джоан се стараеше да забрави всичко, което беше свързано с Поли и което продължаваше да живее нейде в дъното на душата й. Тя изцяло се отдаде на новите чувства и на новите интереси, които влязоха в живота й заедно със Стивън Едуардс. Той й разказваше за първите си стълкновения с приближените на Къртис, за разглеждането на делото от комисията, за претърпяното поражение. Джоан следеше с най-голямо внимание и симпатия развитието на борбата, в която Едуардс играеше важна роля. Тя виждаше, че той е загрижен и го ободряваше. Младият сенатор се отбиваше набързо при нея за няколко минути, за да й съобщи последните събития.
Джоан не искаше да му разказва за миналото си. Писмото на Поли приличаше на послание от друг свят, предназначено да й напомня да пази тайната, която тя, в минута на слабост, бе готова да разкрие.
Джоан и Едуардс се срещаха, докато той научи от Ренсъм за клюките, които се носеха за него и „майката“ на Джак. Както обикновено става, главните действащи лица последни узнаха това, за което говореше вече целият град. Джоан не подозираше нищо, докато при нея не дотича развълнуваната Беатрис Селиняк и задъхвайки се от гняв, й разказа историята, която току-що бе чула на чай у своя позната. Ако бе помислила за възможните последици от постъпката си, Беатрис навярно би укротила гнева си, преди да иде да докладва на приятелката си. Но тя беше разгневена и не мислеше за нищо.
Джоан седеше до широкия прозорец, в който грееше зимното слънце, и шиеше.
— Джоан! — викна Беатрис и седна в едно кресло. — Каква ужасна история! Всичко в мен кипи от яд! Не мога да понеса това.
— Беатрис! Какво има?
— Гадна клюка! Всички я повтарят. Току-що я чух у госпожа Екет. Отвратителна история за теб и Стивън Едуардс. Казах на тази жена — не помня какво! Нарекох я лъжкиня, струва ми се. После изскочих оттам!
— За мен и Стивън Едуардс? — попита Джоан спокойно.
— Да! — кипеше от гняв Беатрис. — О, Джоан! Не искам да те огорчавам. Ако това беше невинно бъбрене, би било все едно. Очаквах това, а и ти също. Но то е съвсем различно. Жестока, низка клевета! Ако беше чула с какво убеждение я разказват! Просто не можах да изтърпя.
— Какво говорят за мен сега? — попита Джоан.
— Че ти и Стивън Едуардс… Че Стивън Едуардс и ти… О! Най-лошото, най-низкото, което може да се измисли за една жена в твоето положение.
Джоан потрепери. Беатрис възбудено крачеше из стаята.
— Трябва да се защитаващ! Ако не искаш да направиш това сама, дай ми възможност да се застъпя за теб!
— Не трябва, Беатрис! Престани! — замоли Джоан. — Ако можех, бих ти казала.
— Питам не от любопитство, Джоан! Но не мога да се боря без оръжие. Та аз самата нищо не знам! Но виждам как живееш и не мога да повярвам, че това е срамна тайна! Не мога да допусна да говорят така за теб. Сърцето ми се облива в кръв. Ако криеш неща, които могат да очистят името ти, кажи ми, Джоан!
Младата жена гледаше през прозореца, като силно стискаше ръцете си една в друга.
— Не, Беатрис — каза тя най-после. — Моля те да оставим това. Нищо не мога да ти кажа.
— Не искаш ли?
— Не. Колкото по-малко неща се изговорят по тази тема, толкова по-добре. Това е стара история. Все едно, никой няма да повярва, ако изляза с опровержение след толкова години.
— Не, това не е стара история, Джоан! Това е нова лъжа. Трябва нещо да предприемеш.
Джоан се приближи до камината.
— Мислиш ли, че Стивън Едуардс вече е чул за това?
— Не знам. Клюката, навярно, е пусната от политическите му опоненти. Това беше първата мисъл, която ми мина през ума. После ужасно се ядосах и вече не можех да мисля за нищо!
— Какво точно говорят за Стивън?
— Че идва при теб по всяко време на денонощието, че постоянно сте заедно… О! Не е ли все едно? Той е мъж и сам може да се защити. Но възмутително е, че вплетоха твоето име в тази мръсна история!
— Свикнала съм с клюките, Беатрис. Не са някаква новост за мен. Но заради Стивън трябва да направя нещо, права си. Трябва! Скоро го чака важно изпитание в Конгреса, от което зависи бъдещето му.
Джоан замислено гледаше през прозореца. Тя остана привидно спокойна, но Беатрис прочете в очите й голяма скръб.
— Твърде дълго се застоях тук — прошепна Джоан. — Трябва да замина.
— Джоан!
Беатрис силно прегърна приятелката си.
— Опомни се, мила! Какво говориш?
— Това е единственият изход. Не бива да живея дълго на едно място. Трябва пак да замина.
— Не, Джоан! Няма да те пусна!
Джоан стисна ръката на Беатрис с благодарност.
— Трябва сама да помисля върху това, Беатрис. Утре ще ти кажа какво съм решила.