— Добре, ще дойда утре. Ако заминеш, ще замина заедно с теб!
— Ти си истинска приятелка, но има неща, за които дори приятелите не могат да помогнат.
Джоан стоя неподвижно, докато вратата не се затвори след Беатрис, после се отпусна в едно кресло, като дишаше тежко. Тя отдавна беше свикнала с клюките, беше се научила да се отнася към тях равнодушно. Сега я болеше, че хората оскверняваха чистото й приятелство със Стивън. Как ще се срещне с него сега? Мръсната клевета ще стои между тях. Най-добрият изход бе да напусне Вашингтон, колкото и тъжно да беше да прекъсне приятелството им.
Джоан реши да пише на Стивън. Но беше трудно да изрази онова, което искаше. Тя два пъти къса изписаните листа. В стаята се втурна Джак, весел и с порозовели след разходка бузи. Джоан реши да пише на Едуардс вечерта, когато Джак си легне и вкъщи е спокойно.
След няколко часа писмото беше готово. Джоан внимателно го прочете. То не беше дълго, но тя внимателно го обмисли и ясно изрази всичко, което искаше да каже на приятеля си. Залепи плика и го адресира до Конгреса. Стивън щеше да го получи, когато тя вече е във влака. Добре че няма да успее да я види. Днес той няма да дойде — каза, че цялата вечер ще работи с Ренсъм.
Джоан се отпусна на дивана, като замислено гледаше пред себе си. Колко тъжно и бързо свърши този вълшебен сън! Тя не изпитваше никакви колебания. Ще замине за Атлантик Сити за няколко седмици и там ще обмисли какво ще прави занапред.
Бедният Джак! Той беше толкова щастлив във Вашингтон! Без Едуардс ще скучае. Тримата така добре прекарваха времето си заедно.
Джоан погледна часовника. Беше десет и половина. Тя стана бавно и облече палтото си, за да пусне писмото в пощенската кутия на ъгъла. В къщата беше тихо. Джак и слугите спяха.
Когато излезе в градината, едно жълто такси бързо се приближи до къщата и спря. От него изскочи мъж и тя разпозна в него силуета на Едуардс.
— Госпожо Фриман, вие ли сте? Накарах шофьора да наруши всички правила на движение, за да ви заваря, преди да си легнете! Може ли да поговорим за няколко минути?
Сърцето на Джоан биеше бясно. По тона на Стивън тя разбра, че се беше случило нещо важно.
— Отивах до ъгъла, за да пусна едно писмо — каза тя.
— Дайте, веднага ще го пусна! А после ще ми позволите да се върна, нали? За минута!
— Вече е много късно — отвърна тя и не даде писмото. Едуардс не биваше да го вижда днес. Джоан не искаше да го кани у дома си и да говори с него, но не можеше да измисли предлог за отказ.
— Писмото може да почака до утре — спокойно каза тя, обърна се и се заизкачва по стъпалата.
Във вестибюла тя забеляза, че Едуардс е блед и разстроен. Той свали палтото й и я последва в салона. Обикновено двамата говореха в уютната библиотека, но сега Джоан искаше разговорът им да бъде колкото се може по-кратък. Гордостта й дойде на помощ, даде й смелост, помогна й да мисли бързо и ясно. Тя посочи на Едуардс креслото пред камината, а самата тя седна на крайчеца на един стол, като се стараеше да изглежда спокойна. Едуардс не забеляза станалата с нея промяна.
— Днес научих от Ренсъм за клюките, които се носят за мен и за вас — почна той.
Джоан вдигна ръка, сякаш искаше да се защити от удара. За пръв път Едуардс забеляза колко е бледа.
— Вие също сте чули за това! — извика той. — Така си и мислех!
— Беатрис ми каза днес. Моля ви, господин Едуардс, да не говорим за това!
— Трябва да говорим, госпожо Фриман! Затова и дойдох. Аз ще се разправя с виновника! Не мислете, че сте беззащитна срещу тая мерзавщина. Подло е да намесват името ви в моята политическа борба! Онзи, който е направил това, трябва да си получи заслуженото!
Едуардс млъкна, като се мъчеше да овладее гнева си. Джоан бе благодарна, че той не я гледа. Колкото и да е чудно, вълнението на Едуардс укрепи у нея самообладанието и спокойствието.
— Вашите неприятели ли са измислили тая история! — попита тя отчетливо.
— Да, някой от компанията на Къртис. Кой точно, още не знам. Но ще изясня това скоро. И той ще плати за това! Исках да го знаете.
— Съжалявам, че прибягват към такива похвати, за да се борят — каза Джоан. — Това може да ви навреди, нали?
Едуардс като че ли не я слушаше.
— Подла, непочтена история! — повтори той. — И аз съм виновен за това! Навлякох ви неприятности!
— Няма защо да се упреквате — възрази Джоан.
Едуардс закрачи из стаята.
— Не, слава богу, съвестта ми е чиста. Но неприятностите, които ви причинявам, не намаляват от това!
— Моля ви, не мислете повече по този въпрос! — усмихна се Джоан. — Свикнала съм, господин Едуардс! Такива неща не са нещо ново за мен!