Джоан разбираше, че Поли има нужда от сериозна подкрепа. Нервите й бяха напрегнати до крайна степен. Преди да излезе от къщи, тя бе взела лекарство, което я успокои и ободри. По време на закуската пак глътна няколко капки от едно шишенце, което постоянно носеше в чантата си.
В хотел „Тремоар“ им бяха запазили четири южни стаи с изглед към морето. Между спалните на Джоан и Поли се намираше салонът. В четвъртата стая настаниха момчето с гувернантката. Всички бяха твърде уморени, за да слязат да вечерят в ресторанта. Занесоха им блюдата горе, след което Поли веднага си легна.
През този ден събитията така бързо понасяха мислите й в различни посоки, че Джоан не успя да се съсредоточи върху новото си положение. Тя се радваше да остане сама. Съзнаваше, че се бе отнесла жестоко със Стивън. Той не бе виновен, че приятелството му й бе навлякло нов позор. Когато неочаквано й направи предложение, тя съвсем се обърка и се хвана за първия предлог, който й дойде наум, за да прекъсне мъчителния разговор. Оскърбеното самолюбие я заслепи. Наистина по-рано никога не бе мислила за Едуардс по друг начин, освен като за добър приятел, но сега знаеше, че го обича.
Все едно, тя не можеше да се омъжи за него никога. Не можеше да допусне той да пострада заради нея, да погуби кариерата си, като се ожени за жена като нея. Вчера имаше една минута, когато страстно й се искаше да му открие цялата истина за Поли и Джак. Но привидната й студенина не позволи на Стивън да отгатне колко близко е тя до едно голямо признание.
Ако я беше прегърнал, когато каза, че я обича, Джоан не би се сдържала и би изплакала истината на гърдите му. Но той не я докосна. Неговата деликатност и приятелството им го караха да се въздържа.
Джоан се чувстваше нещастна, но съзнаваше, че друг изход е невъзможен, особено сега. Не можеше да отговори на Едуардс по друг начин, освен с отказ. Поли се върна, тя отново беше тук и ако Джоан открие истината, с това сама ще върне Джак на истинската му майка. Това не трябваше да се случва! Тя носеше отговорност за бъдещето на Джак, както за миналото му. Нищо не биваше да ги разделя!
Джоан се безпокоеше за състоянието на сестра си. Поли бе слаба и нещастна. Как да й помогне? Най-напред й трябваше почивка, приятелска подкрепа и може би лекарски съвет. Джоан се измъчваше малко от новата отговорност да бъде добра и търпелива с Поли, макар нейното присъствие да й напомняше до болка за собственото й изгубено щастие. Тя въздъхна дълбоко, съблече се и си легна.
Утрото настъпи ясно и ветровито, но не беше студено. Морето се синееше под прозорците. Крайбрежието имаше оживен, празничен вид. Поли още спеше, но Джак се бе събудил рано и кроеше най-различни планове. Джоан го изпрати на разходка с французойката, а самата тя се залови да разопакова куфарите. Като свърши, седна до прозореца и се замисли.
Вече не изпитваше горчивина. Далеч от Едуардс по-лесно можеше да мисли за него. Мисълта, че Стивън я обича, изпълваше душата й с тихо щастие. Преживените неприятности отстъпиха на заден план. Накърнената гордост дремеше. Без да се замисля за бъдещето, Джоан се вслушваше с радост в силното биене на сърцето си, едно ново вдъхновяващо чувство изпълваше душата й. Може да не е писано на нея и на Стивън да се съберат, но тази вътрешна радост никой не можеше да й отнеме.
Джоан погледна часовника и тихо отвори вратата на спалнята на Поли. В стаята беше задушно въпреки отворените прозорци. Миришеше на цигарен дим и на непознато лекарство. Джоан дръпна завесите на прозорците и стаята бе залята от слънчева светлина.
— Вече е обяд — каза Джоан. — Не ти ли се иска да станеш?
Поли отвори очи и се протегна.
— Да, сега. Боже, колко съм уморена! Никога не мога да се наспя!
Джоан погледна купа от угарки в пепелника, но нищо не каза.
— Хубаво ли е времето? — попита Поли. — Никога по-рано не съм идвала в Атлантик Сити.
— Чудно е — отговори Джоан с привидна радост. — Да закусим по-бързо и да отидем да се разходим. Трябва да купим някои неща за теб!
Поли се оживи и седна в леглото.