— Госпожица Шърли остави ли адреса си? — учтиво запита той чиновничката.
Жената погледна в книгата.
— Не, не го е оставила, съжалявам. Но каза, че отива в Ню Йорк.
— Благодаря — каза Стив спокойно.
Той не отиде на глетчера с туристите. Разседла конете, свали служебния си костюм, нахвърля багажа си в два куфара и седна в колата, която отиваше на гарата. От туристическото бюро му дължаха пари, но не отиде да ги вземе — нейните пари биха опарили ръцете му.
Джоан и Поли
Макар Джоан и Поли Фриман съвсем да не приличаха на собствените й дъщери, госпожа Бен искрено се привърза към двете девойки. Познанството им, което започна във влака, бързо се превърна в приятелство и бе решено да продължат пътуването си заедно.
Докато пристигнаха в Банф, историята на двете семейства беше почти разказана или отгатната чрез намеци. Джоан Фриман разбра, че госпожа Бен има честолюбиви планове за дъщерите си.
Чикагското предградие, в което момичетата й бяха израснали, вече не отговаряше на грамадното богатство, наскоро натрупано от мъжа й — Август Бен, от бизнеса му с консерви. Вашингтон бе целта на госпожа Бен и тя вече бе наела разкошна къща там за предстоящия сезон. Джоан Фриман се забавляваше с желанието на новоизпечената милионерка да въведе на всяка цена дъщерите си във висшето общество. Но с душевната си добрина госпожа Бен неволно предразположи девойката към себе си. Самата тя научи много за съдбата на сестрите Фриман, чиито независимост и житейски опит бяха в рязък контраст с нейното бедно и скучно минало. Семейство Фриман, както изглеждаше, явно винаги са били богати — не чак толкова, колкото отскоро беше нейният мъж, но достатъчно, за да водят охолен живот в Ню Йорк, да пътуват и да живеят така, както им се иска. Джоан беше на двайсет и две години, Поли — на двайсет. Преди четири години те бяха изгубили почти едновременно и двамата си родители. През първата година след смъртта на майка им с тях живееше възрастна компаньонка, с която девойките се разделиха след известни неприятности, за които виновна беше Поли.
Джоан разказа това със самоувереност, която шокира госпожа Бен. Но във възгледите на девойката имаше такава чистота и откритост, така че госпожа Бен я слушаше с неволна симпатия, макар и без одобрение. Подкупваше я също чувството на отговорност към по-малката сестра, което, както изглеждаше, у Джоан бе много силно. В минута на откровеност, предизвикана от майчинската добрина на слушателката, девойката й разказа, че на смъртното ложе на майка им тя обещала да обича и пази Поли.
Поли беше вятърничава и лекомислена, но Джоан, както изглежда, не се съмняваше във влиянието си над нея и способността си да изпълни даденото обещание.
В Банф госпожа Бен с дъщерите си и сестрите Фриман отседнаха в един и същ хотел. Джоан остави Поли на грижите на госпожа Бен и замина за две седмици при приятели. Поли, за най-голямо смущение на госпожа Бен, изчезна от хотела една сутрин, като остави само кратка бележка, че отива на гости у семейство Проктър. Възрастната жена се разкайваше, че е поела отговорност за безотговорното момиче.
За всичко това и за много други неща си мислеше госпожа Бен, докато седеше с плетка в ръце на верандата на хотела. Мислите й бяха прекъснати от внезапното появяване на Поли.
— Мила госпожо Бен! — зачурулика девойката, като затича по стъпалата на верандата. — Вие навярно вече сте престанали да се надявате, че някога ще се върна!
Като се наведе, Поли целуна госпожа Бен по бузата.
— Добре ли прекарахте, мила моя? — попита я изненадана тя.
— О, чудесно! Семейство Проктър утре продължават пътуването си и реших, че е по-добре да се върна при вас! Мери пристигна ли вече?
— Не, мила. Чакам я вдругиден.
— А! — учуди се девойката.
Тя седна на каменната ограда на верандата и каза:
— Искам да ви помоля за едно нещо, госпожо Бен!
— Да, Поли. С удоволствие ще направя за вас каквото мога.
— Ето какво. Много бих искала да не казвате нищо на Мери за отсъствието ми! Тя страшно ми дотяга с въпроси. При това не одобрява семейство Проктър.
— Но Натали и Софи навярно ще й споменат!
— Не, ако ги помоля да не казват нищо. Нали нямате нищо против?
Госпожа Бен мълчеше, като обмисляше молбата на Поли.
— Всичко това няма голямо значение, щом се върнах, нали? — хитро настоя девойката.
Възрастната дама се усмихна, като отстъпи на молбата. Поли я гледаше толкова ласкаво и умолително.
— Добре — каза госпожа Бен, като се засмя. — Но при условие, че ще ме освободите от отговорност!