Беатрис отлично разбра какво точно иска Едуардс от нея. Тя тайно се забавляваше от опитите на сенатора да стигне до деликатната тема.
Размениха няколко думи за времето, за пристигането на новия френски дипломат в града, за работата в сената. Беатрис проявяваше жив интерес към всичко и нито веднъж не спомена името на Джоан. Най-после Едуардс не издържа.
— Знаете ли къде е сега госпожа Фриман? — попита той направо.
Смехът на домакинята му го озадачи малко.
— Най-после! Гледах по часовник колко време ще ви е необходимо, за да зададете въпроса, за който сте дошъл! Точно осем минути. Знаем, че ме посетихте не само защото искахте да ме видите!
— Много исках да ви видя — смути се Едуардс. — Винаги ми е много приятно да бъда с вас. Освен това вие сте близка приятелка на госпожа Фриман.
— Значи си мислехте — прекъсна го Беатрис, — че ще ви кажа къде можете да я намерите?
— Много бих искал да знам това. Тя замина така внезапно.
— Не знам повече от вас, господин Едуардс. Джоан обеща да пише, но досега нямам писмо. Тя каза, че ще се върне във Вашингтон. Имаше много неприятности. Вие, разбира се, знаете какви.
— Да.
— Страхувам се, че тя замина по моя вина. Но бях много ядосана, не можах да се въздържа и всичко й разказах.
— Все едно, ако не от вас, тя би научила от друг.
— Навярно. Все пак по-добре е да чуе това от приятелка, отколкото от чужди хора.
Беатрис помълча малко и прибави:
— Господин Едуардс, Джоан мисли да напусне Вашингтон завинаги. Тя иска да замине някъде, където никой не знае миналото й. Това не трябва да се допуска!
— Разбира се, не трябва. Но как можем да я задържим?
Беатрис взе от камината една сребърна кутия, предложи на Едуардс цигара и сама запали. Няколко минути и двамата мълчаха.
— Джоан не трябва да заминава — продължи Беатрис. — Тя обича дома си, във Вашингтон беше щастлива посвоему, докато не се разнесе тази клюка за нея.
Едуардс се намръщи, но не каза нищо. Беатрис продължи:
— Навярно се досещате кой е пуснал този слух. Трудно е да се открие източникът на клюките, но аз направих тайно проучване и ми се струва, че съм близо до истината!
Едуардс се изправи.
— Бихте ли могли да докажете това? — попита той развълнувано.
— Търпение, господин Едуардс! Още не съм казала това, но имам надежда.
— Само ако знаех кой е го направил! — промърмори гостът. — Ако бях уверен.
— Засега нищо не можете да направите. Оставете ме да завърша разследването докрай.
— Нали ще ми кажете, ако научите?
— Разбира се!
Беатрис изпусна кълбо дим и се усмихна.
— Не приличам на кръвожадна жена, нали? При това съм готова със собствените си ръце да заколя мерзавеца, който е пуснал клюката за Джоан! В добрите стари времена всеки джентълмен е викал на дуел човека, когото е подозирал в подлост, и го е пробождал с шпагата си. Често е падал не истинският виновник, но това не е имало значение, стига само честта да бъде удовлетворена! Тази система има своите достойнства, но в дадения случай не може да се приложи. Не трябва да се допускат грешки!
Едуардс се намръщи.
— И аз самият мислех за това, но виждате, че съм безсилен. Не мога да намесвам името й — това само ще влоши положението.
— Да. Нищо не бива да се предприема в момента. Това би могло да навреди на горката Джоан.
Беатрис угаси цигарата и продължи:
— Господин Едуардс, замисляли ли сте се някога над историите, които се разказват за нея?
— Не ви разбирам.
— Става дума за нещастията й, за нейното майчинство, за произхода на Джак.
Едуардс не отговори веднага. Той седеше с наведена глава и когато заговори, гласът му звучеше така меко, като че ли говореше на самата Джоан:
— Да, мислил съм. Но всичко това не влияе на отношението ми към госпожа Фриман.
Беатрис го погледна одобрително и продължи:
— Никога ли не ви е минавало през ум, че Джоан е станала жертва на ужасна грешка? Жертва на гордостта си или на лъжливо чувство за дълг? Може би обстоятелствата са я поставили в такова положение, че тя не е виждала друг изход, освен да поеме последиците от чужда грешка?
— Искате да кажете, че знаете нещо?
— Не, не. Просто мисля на глас, господин Едуардс. Нищо не знам. Но имам подозрения. Тук има някаква тайна, която трябва да се разбули заради доброто на Джоан. Познавам я от детинство. Тя винаги е била горда, благородна и открита. Допускам мисълта, че именно такава жена може да пожелае изцяло да заплати за своя грях, макар това да я убие. — Беатрис стана и закрачи из стаята. — Възможно е Джоан да е извършила грешка и сега да я изкупва с унижение. Но, не зная защо, не вярвам на това, господин Едуардс! Не мога да повярвам! Това не отговаря на характера й. С Джоан никога не би могло да се случи това, за което всички я обвиняват.