— Тя знае ли?
Поли бързо го погледна и вдигна рамене:
— Откъде ще знае? Та самата аз току-що узнах, че сте вие.
Едуардс кимна с глава:
— Да, разбирам. Разбира се.
— Не трябва да казвате на никого, че сме се срещали по-рано — хладнокръвно прибави Поли. — Това е напълно излишно.
— Разбира се — промърмори Стивън, като наведе поглед.
Поли свали шапката си пред огледалото и си оправи косата.
— Седнете, господин Едуардс. С Джоан излязохме да се поразходим. Върнах се първа, защото тя трябваше да направи някои покупки. Скоро ще си дойде.
Едуардс гледаше Поли, като се чудеше на нейната непринуденост. Тя беше станала по-зряла, по-слаба.
— Благодаря — отговори той, но продължаваше да стои прав.
Неочакваната среща силно го развълнува. За миг рухнаха всичките му планове и надежди. Прииска му се да си отиде, докато не е станало късно, но не можеше да помръдне от мястото си.
— Казахте, че се казвате Елис Шърли — чу той собствения си глас.
Поли се обърна.
— Измислих това име. Не е ли все едно сега?
Едуардс не отговори. Той потрепери и се обърна, когато чу вратата да се отваря зад гърба му.
Трима
Джоан влезе бързо, но като видя госта, се спря и побледня.
— Господин Едуардс!
— Позволих си да ви се обадя по телефона — с усилие произнесе той. — Гувернантката ми предложи да ви почакам тук.
— О! Да, разбира се. — каза Джоан неуверено. Изведнъж се усмихна и му подаде ръка. Поли ги гледаше с любопитство.
— Запознахте ли се със сестра ми? — попита Джоан.
— Да — каза Едуардс, като наведе глава.
— Срещнахме се на вратата — бързо се намеси Поли. — Правих компания на господин Едуардс, докато те чакахме да се върнеш.
Това беше казано на място, толкова ловко, че Едуардс стана съучастник в лъжата, преди да успее да си даде сметка за това.
Джоан остави покупките на масата и се обърна към него.
— За нас е голяма изненада да ви видим тук — каза тя.
— Седнете, моля.
— Благодаря — разсеяно отвърна Едуардс, но и двамата останаха прави, загледани един в друг.
Едуардс не намираше думи, струваше му се, че няма за какво да говори.
— Кога пристигнахте в Атлантик Сити? — попита Джоан с подчертана любезност.
— Днес, преди обяд. Имам няколко свободни дни. Реших да си дам почивка. Как е Джак?
— Много добре, благодаря. Обещах му да го целуна, преди да заспи. Извинете, ще ви оставя за минутка.
Джоан излезе и затвори вратата след себе си. Едуардс се обърна към Поли. Тя вече беше успяла да прецени положението, беше разбрала чувствата му към Джоан.
— Съжалявам, ако ви преча — зашепна бързо тя. — Но вие разбирате, че нямам вина за това. Не съм виновна, че се срещнахме.
— Моля, госпожо, госпожо!
— Дрейк — подсказа Поли. — Да, омъжих се. За вас, разбира се, това е все едно. Но аз съм сестра на Джоан, а вие сте неин приятел. Затова бих искала да останем в добри отношения. Не ми се сърдете за миналото!
Тя погледна към вратата и продължи с умолителен тон, като се приближи към него:
— Трябва да забравите! И двамата трябва да забравим за безумието ни. Аз платих за това висока цена, Стив! Аз… аз…
— По-тихо! — прошепна той уплашено.
— Прощавате ли ми? Кажете, че ми прощавате, Стив!
— Отдавна ви простих, но на себе си не мога да простя — промълви Едуардс.
Поли закри лицето си с ръце.
— О, вие не знаете всичко, което се случи. Няма как да разберете! Не мога да ви кажа. Но ние трябва да бъдем приятели, Стив, трябва. Само ако знаехте!
Едуардс не знаеше какво иска да каже Поли, но улавяше вълнението в гласа й, искреността във вопъла й. Чудно, но той оставаше равнодушен, не изпитваше нищо към нея. Тази жена нямаше вече никакво значение за него. Поли Дрейк, Елис Шърли — не е ли все едно? Важен беше старият грях, който изискваше изкупление и пречеше на новото щастие. Старият грях, за който той беше забравил.
С известно усилие на волята Едуардс се принуди да улови ръката й и каза меко:
— Не вие, а аз трябва да ви искам прошка.
Поли отговори с развълнуван шепот:
— Аз ви простих, Стив. Простих ви — и бързо се отдръпна.
— Ние трябва да започнем отначало — промълви Едуардс. — Сякаш никога не сме се срещали.
— Да — тихо повтори Поли. — Сякаш никога не сме се срещали.
Тя си взе шапката и кожената наметка и тръгна към вратата.
— Сега ще си отида, но трябва да поговорим с вас още веднъж, скоро. Може би Джоан ще ви разкаже колко съм нещастна. Имам нужда от вашата добрина, от вашето съчувствие.
На прага Поли се обърна и каза високо:
— Довиждане, господин Едуардс! Извинявайте, че ви оставям сам!