На Едуардс му беше неприятна лекотата, с която Поли играеше ролята си. Очевидно от него се изискваше също такава неискреност.
— Довиждане — каза той тихо.
Когато вратата се затвори, Едуардс се приближи до прозореца, разтвори завесите и впери поглед в мрака. Имаше нужда да остане сам за минута, за да си събере мислите. Появяването на Поли променяше всичките му планове. Сега вече не можеше да говори с Джоан за това, което го беше довело тук. Старото чувство отдавна беше умряло, беше забравено сред новите интереси, сред новите надежди. И все пак това бе Елис, същата Елис, с която… Възможно ли е? Какво е останало у тази остаряла, уморена жена от прелестното дете, което водеше с него безумна игра на брега на приказното езеро? Сега Стивън беше студен и равнодушен. Но призракът на старата любов оскверни новата.
Джоан влезе и той бързо се обърна.
— О, вие сте сам! — извика тя. — Мислех, че Поли, сестра ми е тук.
— Тя си тръгна — каза Едуардс тихо.
— Страхувам се, че сте ме сметнали за много негостоприемна, господин Едуардс. Кой ви каза, че съм тук? — попита Джоан непринудено.
— Човекът на рецепцията на хотела — каза Стивън.
Джоан се усмихна.
— Имам пълното право да се сърдя на Беатрис! Но щом вече сте тук няма да повдигам въпроса. Не знам наистина какво да правя с вас! Не мога да ви изгоня.
— Надявах се, че ще ми простите смелостта. Виновен съм аз, а не госпожа Дьо Селиняк. Исках да ви обясня, госпожо Фриман.
Джоан вдигна ръка в знак на протест.
— Не, не! Радвам се, че ви виждам, но няма нужда от никакви обяснения. Нали разбирате, че не очаквах посещението ви. Дойдох тук нарочно, за да бъда по-далеч от вас.
Усмивката, която придружаваше тези думи, вдъхна смелост на Едуардс.
— Страхувах се, че няма да ме приемете! — призна той. — Затова, когато гувернантката ме покани да се кача, използвах възможността!
— Това е доста нетактично от ваша страна. Ако не беше Джак, бих сметнала за свой дълг веднага да ви изпратя обратно!
Лицето на госта светна.
— Джак знае ли, че съм тук?
— Да, казах му. Той искаше да дойде веднага, но го заплаших, че ще си отидете, ако не си легне.
— Сега спи ли?
Джоан кимна с глава.
— Следователно мога да остана?
Младата жена се засмя.
— Страхувам се, че не бихте си отишли дори ако ви помоля за това.
— Може би имате право — усмихна се Едуардс. — Много исках да ви видя!
— Никога не съм срещала по-настойчив човек, господин Едуардс! Как ви хрумна да дойдете? Получава се съвършена безсмислица — повторение на онова, от което избягах!
— Именно затова исках и да говоря с вас. Отдавате твърде голямо значение на клюките. На това, което се използва от политическите ми противници, за да ме уязвят.
Джоан поклати глава решително:
— Не, няма да ви позволя да говорите за това. Щом веднъж сте дошли, стореното не може да се поправи. Казах ви, че ми е приятно да ви видя. Но трябва да обещаете…
Тя млъкна за малко и наведе очи.
— Какво, госпожо Фриман?
— Да не говорите с мен за онова, което ми предложихте във Вашингтон. Дойдох тук, за да го забравя. Нека да бъдем приятели както преди, но… — Джоан погледна в очите на Едуардс: — Не повтаряйте въпроса, който ми зададохте, преди да замина!
Очите й светеха меко и решително.
— Обещавате ли? — попита тя.
Едуардс не отговори веднага.
— Добре — промълви най-сетне той.
След дълго мълчание двамата вдигнаха глави и се загледаха изпитателно един в друг. Не знаеха какво да кажат и само се усмихнаха.
— Пуши ли се тук? — попита Едуардс.
— Разбира се! Моля!
Трудният миг отмина. Ледът беше разчупен. Едуардс запали цигара и вдъхна дълбоко дима.
— Разкажете ми за борбата ви в Конгреса — с усмивка помоли Джоан.
Рано сутринта Едуардс излезе на крайбрежието. Беше прекарал нощта почти без сън, но не намери решение на мъчещите го въпроси.
Той пристигна в Атлантик Сити, изпълнен със светли надежди. Отказът на Джоан във Вашингтон усили желанието му да получи положителен отговор от нея. А сега? Той влезе в мълчалив заговор с друга жена! Това беше неизбежно, защото тайната не беше само негова. Поли имаше право да изисква мълчанието му. Но затова пък Едуардс се оказа в лъжливо, мъчително положение. Вече не можеше да съществува оная откровеност и взаимно разбиране, които правеха дружбата му с Джоан изключително ценна. Вчера тя го помоли да не говори с нея за брак. Но той и сам не би се решил да повтори предложението си. Мисълта, че Поли се намира в съседната стая, беше достатъчна, за да го накара да мълчи.
Едуардс дълго гледа морето. Душата му се разкъсваше от съмнения. Най-после взе решение. Ще замине, без да се види с Джоан, ще се върне във Вашингтон с първия влак. Това беше най-разумният изход.