Вече промени първоначалните си намерения, като прие вчера Едуардс. Всъщност трябваше да го изпрати обратно, като откаже да разговарят. Но не можеше да направи това. Беше се отнесла жестоко с него във Вашингтон и искаше да заглади обидата. Наистина, причината за отношението й бе нейната загриженост за Едуардс. Тя му беше отказала, защото го обичаше и не искаше той да погубва живота си заради нея. Но Едуардс не можеше да знае това, не трябваше да знае.
Вчера тя забеляза, че той е разтревожен и смутен. Разказваше за работата си без обикновения ентусиазъм. Нещо го измъчваше. На няколко пъти улови върху себе си мрачния му унил поглед. А обикновено, когато се стремеше към нещо, Едуардс беше силен и настойчив! Джоан започваше да се страхува от него. Преди тя беше уверена в себе си, но сега разбираше, че е слаба като дете. Ще устои ли волята й срещу любовта му?
Джоан се радваше при мисълта, че сега пак ще види приятеля си. Утрото беше слънчево и ясно, морето — синьо като сапфир. Но като прочете бележката му, която й донесоха от рецепцията, тя я изтърва и се отпусна унило в едно кресло.
Поли влезе в стаята много тихо и Джоан не я чу. Като видя скъсания плик на пода, тя се усмихна и с небрежна походка се приближи до сестра си.
— Върнах се, Джоан! Какво ти е? Като че ли си недоволна от нещо?
— Аз? Не, нищо! — каза тя и се наведе да вдигне бележката.
— Имаш тъжен вид — продължи Поли. — Да не би защото господин Едуардс си е заминал?
Джоан въпросително погледна сестра си. Поли обясни:
— Срещнах го долу. Каза, че го викат във Вашингтон. Днес сутринта получил телеграма. Много жалко, нали? Такъв приятен човек и съвсем не равнодушен към теб!
— Какво дърдориш, Поли? — прекъсна я Джоан сърдито.
В небрежните изрази на сестра си тя долавяше скрита насмешка. Поли се разсмя весело.
— Знаех си аз, че ако се влюбиш, ще се влюбиш както трябва!
Джоан не отговори.
— Не е особено мило от твоя страна, че не ми довери тайната си, Джоан! Ако не беше Джак, навярно досега не бих подозирала за съществуването на Стивън Едуардс! Колко си прикрита! Досетих се, че той е богат и заема виден политически пост. А сега, като прибавка, видях, че е и много хубав! Много ли те обича, Джоан?
Джоан не издържа. През последните дни Поли непрекъснато я изнервяше.
— Поли, ще ти бъда благодарна, ако престанеш да се месиш в работите ми! — каза тя раздразнено, излезе от стаята и хлопна след себе си вратата.
Поли вдигна рамене, усмихна се замислено и отиде в стаята си.
В Конгреса
В сряда, на закуска, Беатрис прочете писмото на Джоан:
Мила Беатрис,
Много ти се сърдя, задето не оправда доверието ми и издаде тайната ми на Стивън Едуардс. Ако някой друг си позволеше такава волност, никога не бих му простила. Но на теб не мога дълго да се сърдя! Още повече че не се случи нищо лошо. В деня след като пристигна, господин Едуардс се върна във Вашингтон, като съобщи, че са го извикали с телеграма по спешност. Стори ми се странно, че ми остави бележка, вместо да ми се обади по телефона и да ми даде по-подробно обяснение. Според мен не можеше да се очаква да постъпи по този начин, след като е предприел дълго пътуване, за да ме види! И Джак беше страшно разочарован, че не можаха да се срещнат. Трябваше да прекараме неделята заедно. Не разбирам какво се е случило. Учудва ме не обстоятелството, че замина, а как замина. Това не се вписва в неговите маниери!
Дали пък не е станало нещо неприятно във Вашингтон? Той имаше уморен, загрижен вид. Помъчи се да научиш, ако можеш, как върви работата му.
Струва ми се, че тук не се случи нищо, което би могло да го накара да промени решението си да не остане до понеделник. Или пък не бях достатъчно мила с него, Беатрис?! Сега клюките не ме вълнуват толкова. Далеч от Вашингтон, всичко това ми се струва не чак толкова важно.
Засега нямам нови планове. Ще прекарам тук още известно време. Поли е с мен. Забравих да ти кажа, че тя неочаквано се върна. Бедната Поли е съвсем разорена. Няма къде да отиде и я взех при себе си временно. Мисля, че не би я познала, Беатрис. Много се е променила.
Дебатите за продажба на земите ще бъдат в сряда. От все сърце желая успех на Едуардс. Ако го видиш, можеш да му предадеш това от мен. Пиши ми скоро. Липсваш ми много!
С обич: Джоан
Беатрис се усмихна. Писмото бе написано предпазливо, но умната жена прочете много неща между редовете. Тя желаеше на приятелката си щастие и добре познаваше човешката природа. Като изпращаше на Едуардс адреса на Джоан, беше уверена, че не греши. Но защо той не бе изпълнил намеренията си?