Беатрис не бе виждала Едуардс, след като се бе върнал във Вашингтон, но му писа с молба за пропуск за Конгреса за деня на речта му. Надяваше се, че той ще се възползва от случая, за да дойде при нея и да й разкаже за срещата си с Джоан. Вместо това Едуардс й изпрати кратка, учтива бележка. След неотдавнашния задушевен разговор Беатрис се учуди малко на тази студенина и реши, че Джоан навярно е отхвърлила предложението му за женитба. На другия ден пристигна писмото на Джоан, което сякаш потвърждаваше догадките й. „Сигурно и Джоан го обича — помисли си Беатрис със задоволство. — Рано или късно тя ще стане негова жена“.
Защо Едуардс беше заминал? Възможно е, разбира се, да е изникнала неотложна работа във Вашингтон. В друг случай Беатрис би приела такова обяснение за нормално. Но нали той бе отишъл в Атлантик Сити, за да спечели сърцето на любимата жена? От гледна точка на Беатрис не съществуваше на света никаква важна и неотложна работа, която не би могла да бъде пожертвана за такава цел. Изпита разочарование от Едуардс.
Беатрис повторно прочете писмото на Джоан. Като стигна до името на Поли, се замисли. Джоан, както изглежда, не се радваше от появата на сестра си.
Сестрите Фриман и Беатрис бяха израснали заедно в Ню Йорк. Беатрис няколко пъти питаше Джоан за съдбата на Поли, но тя й отговаряше уклончиво и равнодушно. Като помнеше предишната й любов към нейната разглезена по-малка сестра, Беатрис реши, че са се скарали. Тя никога не беше харесвала миловидната, но капризна Поли Фриман. След смъртта на родителите им при девойките живееше само една възрастна компаньонка. Беатрис смътно си спомняше за станалата след това голяма неприятност. Поли бе ухажвана от някакъв женен мъж. Компаньонката, естествено, се бе възпротивила. Джоан се застъпи за сестра си и възрастната дама си отиде, като не желаеше да носи отговорност за лекомислената девойка. После Беатрис замина за Франция. Тя знаеше, че сестрите Фриман са прекарали едно лято на Запад, след това кореспонденцията им беше прекъснала. Няколко години по-късно тя срещна Джоан в Париж… с дете.
Дали идването на Поли не бе внесло някакви промени в живота на сестра й? Твърде вероятно е нови неприятности да тегнат над горката Джоан. Поли винаги бе заобиколена от вихър от вълнения и безредие. Където се появяваше, там ставаха най-невероятни събития, веселите й флиртове се редуваха с истерични сълзи, капризите и сцените нямаха край. Бедната Джоан, със своето твърде изострено чувство на дълг, бе дала подслон на Поли. Дано не стане жертва на старата привързаност към сестра си!
Беатрис разбираше, че това не е нейна работа и не се решаваше да натрапва своите съвети на приятелката си. Нейната любов към Джоан и без това я накара да се намеси твърде много в отношенията й. Ако има нужда от помощта й, Джоан навярно сама ще се обърне към нея. През това време Беатрис ще се види с Едуардс и ще се опита да научи кое го е накарало да избяга от полесражението пред лицето на такъв мил неприятел. Ако се съди по писмото на Джоан, можеше да се допусне, че Едуардс е избягал не от твърде хладния й, а от особено сърдечния й прием. Не, това би било много глупаво. Тук се крие друга причина.
Беатрис пристигна в Конгреса в началото на заседанието и зае удобно място в галерията. Тя с вълнение очакваше излизането на Стивън Едуардс, чиито сърдечни дела я вълнуваха отскоро.
Течаха всекидневните разисквания и времето минаваше бавно. Беатрис погледна часовника си. Часът, определен за дебати по продажбата на земите на река Верд, настъпи. Един сенатор стана и прочете проекта. Беатрис се наведе напред. Търсеше Едуардс с поглед. Не го видя никъде. В залата влязоха няколко души и заеха места зад гърба на Беатрис. Тя позна Сам и Джорджия Къртис и госпожа Нюет. Беатрис се познаваше отдавна с Джорджия, но не бе я посещавала във вашингтонския й дом. Безсмислената жестокост, с която тя възкреси старата клюка за Джоан, я бе възмутила. А новите, още по-жестоки слухове, които излизаха от същия източник, окончателно убиха желанието й да се среща с Джорджия.
Беше обещала на Стивън, че се надява да проследи източника на клюките, пуснати за него и Джоан. Вече го беше направила. Беатрис отиде на гости на госпожа Екет, където за пръв път гнусната история бе пусната в обращение. Госпожа Екет се съгласи да й помогне. С общи усилия двете изясниха, че гостенката, която бе разказала уронваща честта на Джоан история, я научила от госпожа Нюет, при което госпожа Нюет се оправда не с Джорджия, а със самия Сам Къртис. Не оставаха никакви съмнения!