Сега зад гърба на Беатрис седяха неприятелите на Джоан, виновниците за нещастието й! Беатрис почервеня от неприятното чувство на близост с тях. Разбира се, бяха дошли, за да се полюбуват на победата на сенатора Нюет над Едуардс. Те не се съмняваха, че проектът ще бъде приет. Беатрис се престори, че не забеляза новите посетители, и се наведе напред, като внимателно следеше онова, което става долу.
Когато свършиха да четат проекта, думата взе господин Нюет. Той бързо се качи на трибуната и започна своята грижливо обмислена и репетирана реч. Всички го слушаха внимателно. Беатрис познаваше проекта в детайли от разговорите на Едуардс и Джоан, които често го обсъждаха в нейно присъствие.
По време на речта влизаха нови групи конгресмени. Към всеки от тях различни лобисти много пъти се бяха обръщали с молба да гласува „за“ или „против“ проекта и всички те разбираха, че тук са замесени много по-важни политически и финансови интереси, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Те добре познаваха Нюет. Той говореше рядко, но имаше славата на умен човек, който заема видно положение в своя щат. Ораторът повтори доводите, казани от експерта на синдиката при обсъждане на въпросите в комисията, и леко ги украси, за да направи по-силно впечатление.
Никой не го прекъсваше със забележки или въпроси. Когато той завърши словото си и се върна на своето място, дойде ред на Едуардс.
Гласът му беше красив и звучен, в контраст с тънкия гласец на нюйоркчанина, който говореше носово. Беатрис с облекчение забеляза, че Едуардс никак не е смутен. Сенаторът започна с една забавна история, която представляваше същността на възраженията му срещу речта на Нюет и която имаше за цел да създаде сред слушателите приятно настроение.
Баснята беше проста, но Едуардс я разказа със забавно западно произношение и успя да завладее вниманието им. Един конгресмен от Ню Джърси се разсмя. Камарата се зарази от веселието му. От всички страни се чуха сдържани смехове. Едуардс промени тона и премина към обсъждане на проекта. Той представи редица данни, които опровергаваха заявлението на Нюет, че сумата, която синдикатът предлага за земите, отговаря на реалната им стойност. Доказа, като цитираше експертите в комисията, че гората и използването на водната мощност струват много повече от сумата, която синдикатът предлага да внесе. Подчерта, че ако бъде прокарана железница, природните богатства и конкретно минералните залежи там ще започнат да носят милиони. Всички слушаха внимателно речта му. Като излизаше срещу могъщи противници, той рискуваше политическата си кариера. Колегите му харесваха неговата смелост, откровеност и убедеността му в правотата на защитаваната кауза. Словото на Едуардс беше най-доброто представяне на млад сенатор през цялата сесия на Конгреса. Когато той завърши, цялата камара гръмна от бурни ръкопляскания.
Беатрис дьо Селиняк от напрежение скъса новите си ръкавици. Тя се радваше на случая, за да покаже на Джорджия Къртис на чия страна са симпатиите й. Гордееше се със Стивън Едуардс и беше готова да му прости всички грешки.
И други оратори взеха участие в разискванията. Беатрис не ги познаваше и техните речи не я интересуваха. Те не можеха да прибавят нищо ново към речта на Едуардс. Беатрис беше уверена в успеха му. Тя отстъпи пред силата на доводите и пред обаянието на личността му и чувстваше, че повечето присъстващи споделяха нейния ентусиазъм.
Времето течеше. От кулоарите влязоха в заседателната зала още няколко народни представители. Пристъпиха към гласуването. Проектът за продаването на земите на река Верд се провали с болшинство от двеста и десет гласа срещу сто двайсет и три!
Когато станаха ясни резултатите от гласуването, Беатрис чу зад гърба си гласа на госпожа Нюет: „Възмутително! “.
Беатрис се обърна и не можа да се въздържи от удоволствието да погледне насмешливо в лицето Сам Къртис, който седеше неподвижно, като бе подпрял брадичката си на бастуна. Дьо Селиняк стана, престори се, че чак сега вижда Джорджия Къртис, и извика:
— О, Джорджия! Добър ден! Каква чудесна реч, нали?
Джорджия се усмихна кисело и нищо не отговори.
На излизане Беатрис забеляза, че долу Едуардс бе заобиколен от членовете на партията си, които горещо го поздравяваха. Прииска й се да поговори с него веднага и да му изкаже възхищението си. Тръгна бързо към него по мраморната стълба. Изпрати му визитната си картичка и седна да го почака в кулоарите. Минутите минаваха. Тя започна да се страхува, че той няма да дойде. Най-после се яви един от квесторите и каза, че господин Едуардс ще дойде след малко.