— О, разбира се! Колко сте мила! — каза Поли и горещо прегърна добрата жена.
Няколко дни след завръщането на Джоан Фриман госпожа Бен започна да се готви за заминаване, трябваше да се връщат у дома. Преди да се раздели с младите си приятелки, тя поиска да им покаже доброто си разположение и да скрепи новото приятелство. Покани ги за няколко дни на гости в дома им, в Чикаго. Семейство Бен се бяха преместили от скромното жилище извън града в голям чикагски хотел, докато чакаха да се освободи голямата им нова къща, наета във Вашингтон. Джоан прие, след като попита сестра си, защото въпреки всичко нежно я обичаше. Поли беше егоистка. Но коя съвременна девойка не е егоистка? Джоан се упрекваше за характера на Поли, защото неразумно я глезеше, но бе уверена, че и Поли я обича повече от всеки друг. Ако се пренебрегнеха честите караници, които бяха следствие от силния характер на Джоан, Поли винаги бе откровена и доверчива с нея.
Но в Чикаго прищевките на Поли причиниха много неприятности на Джоан. Госпожа Бен правеше всичко, което зависеше от нея, гостенките й да останат доволни. Времето минаваше неусетно. Вечерите, разходките и театрите забавляваха девойките. В магазините, купувайки нови рокли на дъщерите си, госпожа Бен се ръководеше от съветите на Джоан и Поли. По друго време това би доставило голямо удоволствие на по-малката сестра, но сега нищо като че ли не можеше да я разсее. Кратките минути на радост се редуваха с лошо настроение. Момичето не обръщаше никакво внимание на детската дружба на Натали, която я обожаваше, и понякога отвръщаше рязко дори на любезната госпожа Бен.
След няколко седмици, когато се върнаха в Ню Йорк, Джоан се убеди, че с Поли не всичко е наред. Изблиците от трескаво веселие се сменяха с апатия. Момичето прекарваше в спалнята си по цели дни и не искаше да вижда никого. Избягваше дори Джо Дрейк, с когото преди усилено флиртуваше. На въпросите на Джоан отговаряше едносрично и с нежелание. Най-после, като издебна подходящ момент, Джоан отиде при сестра си с твърдото намерение да разбере дали има нужда от приятелска помощ или от лекарски съвет.
Тя влезе в стаята, без да почука.
— Поли! Кажи ми какво има? Какво ти е? Измъчваш ли се от нещо?
Девойката потрепери и вдигна глава.
— Нищо ми няма. Откъде ти хрумна това? Защо пък да не мога да си почивам в стаята, щом ми е приятно?
В гласа й звучаха истерични нотки. Усещаше се, че напират сълзи. Нека, помисли си Джоан, това все пак е по-хубаво от мълчанието. Ще й олекне, когато заговори.
— Поли — нежно настоя тя, като прегърна сестра си, — знаеш, че те обичам повече от всичко на света. Защо не ми кажеш какво криеш от мен?
Поли се трогна от сестринската ласка. Захлипа и скри лицето си във възглавницата. Джоан коленичи пред кушетката, като утешаваше сестра си от все сърце.
— Кажи ми, мила Поли! — меко настояваше тя. — Довери ми се. Кажи ми всичко.
— О, не мога — чу се сподавен отговор. — Не мога.
— Искам да ти помогна. Уверена съм, че мога да ти помогна. Обещах да се грижа за теб, Поли, и ще удържа на думата си каквото и да стане. Кажи ми какво ти тежи! Ще направя всичко, за да бъдеш пак щастлива!
— О, Джоан, Джоан! Срам ме е да те гледам в очите.
Бавно, с голямо усилие Поли разказа историята си.
Джоан остана като вцепенена.
— Трябва да ми помогнеш, Джоан — страстно зашепна по-малката сестра. — Постъпих като луда. Но и много други момичета правят така.
— По-тихо, Поли! Не бива! Остави ме да се опомня!
По-голямата сестра бавно стана и се приближи до прозореца.
— О, Джоан, не бъди така безсърдечна! Ако не беше заминала от Банф, това никога нямаше да се случи.
— Боже мой, нима си мислиш, че не разбирам? Не ме упреквай, и без това ми е доста тежко! Аз съм виновна за всичко! Трябваше да не те оставям сама! Но защо?! О, Поли, как можа?
— Мислех, че го обичам.
— Подлец! — прошепна Джоан с омраза.
— Джоан, той не е виновен! Аз не постъпих добре, не мога да допусна да го осъждаш. Той ме обичаше, знам. Искаше да се ожени за мен. Но аз се уплаших и заминах. Страхувах се, че ще отстъпя и че наистина ще се омъжа за него.
— Това би било спасение за теб! — Джоан крачеше напред-назад из стаята, като кършеше ръце. — Поне би избегнала позора!
Тя се спря и погледна сестра си в очите:
— Къде е той сега?
Поли махна с ръце:
— Не знам. Откъде да знам? Нима искаш да го намерим?
Очите на Джоан светнаха решително.
— Ние трябва да го намерим! Трябва! — каза Джоан.
Джоан напълно съзнаваше отговорността си. Преди четири години тя смело пое грижата за сестра си, като не се съмняваше в силите си, уверена, че нейната любов ще запази лекомислената девойка от житейските бури. Тя се опита да убеди сестра си да отидат заедно в Банф, да намерят Стив и да уредят всичко. Но Поли не искаше и да чуе за това. Джоан я моли, сърди се, плака. Поли оставаше непреклонна в упорството си. Най-после, като се отчая съвсем, Джоан реши да отиде сама в Банф.