Той влезе. По лицето му нямаше и следа от възбудата след трудно спечелената победа. Изглеждаше уморен и равнодушен, но се усмихна на Беатрис с типичната си искрена усмивка и сърдечно й стисна ръката.
— Непременно исках да ви поздравя — каза Беатрис. — Освен това трябва да ви предам поздрав от Джоан.
— Благодаря.
— Тази сутрин получих писмо от нея. Тя от все сърце ви пожелава успех. Сега това се изпълни! Не можете да си представите как се вълнувах и как се радвам!
— Победихме, това е главното.
Беатрис разказа за срещата с Къртис. Едуардс се усмихна:
— За тях това е голямо разочарование. Бяха уверени, че ще спечелят.
— Научих — бързо добави Беатрис, — че клюката излиза от Сам Къртис.
Едуардс се изправи.
— Уверена ли сте в това?
— О, да. Ходих у госпожа Екет, в дома, в който чух тази история. Историята разпространяваше госпожа Нюет, която пък я узнала от Къртис.
— А кой я е разказал на него?
— Не мисля, че някой му я е разказал. Уверена съм, че той сам я е измислил.
— И аз съм уверен в това.
Гласът на Едуардс звучеше спокойно, но очите му святкаха от решителност и гняв.
— Искам да обсъдим и други неща — непринудено прибави Беатрис. — Елате у дома на чай! Автомобилът ми чака на улицата.
— За съжаление, не мога да тръгна веднага. Имам няколко важни задачи.
— Ще ви почакам! — каза Беатрис.
Едуардс явно се колебаеше.
— Не можете да ми откажете — настоя тя. — Имате страшно уморен вид. Трябва да изпиете един чай. Имам за вас новини, които, зная, ще ви доставят удоволствие.
Беатрис видя, че Едуардс беше готов да отстъпи пред изкушението.
— Най-напред трябва да се видя с Ренсъм — нерешително отговори той. — Ако сте съгласна да почакате няколко минути?
— Готова съм да чакам дори час!
Едуардс направи няколко крачки и се спря. По коридора приближаваше Сам Къртис. Беатрис затаи дъх в очакване да види какво ще стане. Къртис вървеше мрачен, като гледаше в краката си. Той забеляза Едуардс едва когато се оказаха лице в лице.
Беатрис чу как той произнесе името на Едуардс и протегна ръка. Едуардс сложи ръцете си зад гърба, като бързо заговори нещо. Тя не чу думите, но видя как лицето на Къртис изгуби руменината си и стана бяло като платно. Думите на Едуардс се сипеха върху него като плесници. Къртис бързо се озърна на всички страни — в коридора нямаше никой, освен Беатрис, — изправи се, вдигна рамене и продължи пътя си.
Едуардс не откъсна очи от него, докато не го изгуби от погледа си. Очите му горяха от задоволство и насмешка. Той се обърна към Беатрис.
— Както изглежда, имали сте право — каза той. — С поведението си Къртис доказа своята вина.
— Не чух какво му казахте! — извика Беатрис разочаровано.
— Толкова по-добре! — засмя се Едуардс. — Не подбирах много изразите си!
Когато той отиде при Ренсъм, Беатрис се облегна на перваза на прозореца и се замисли. Срещата на Едуардс с Къртис й достави огромно удоволствие. Тя никога няма да забрави изражението на Сам Къртис! За минута нехранимайкото се превърна в жалък, страхлив червей! Едуардс, изглежда, беше готов да го унищожи! Как чудесно може да се опише този случай в писмото, което Беатрис ще напише на Джоан довечера! Тя започна да измисля изразите, да подбира най-ласкателните прилагателни за Едуардс. „Мъжествен“, „благороден“, „смаза Къртис с поглед“… „Беше великолепен с речта си“… Искаше да направи Едуардс още по-привлекателен в очите на Джоан. Той наистина бе необикновен днес — и по време на речта, и сега.
В автомобила Едуардс говори малко. Предпочиташе да слуша забавните забележки на Беатрис за онова, на което бе станала свидетелка. Тя беше весела и непринудена, но не можеше да се отърси от впечатлението, че с Едуардс се е случило нещо особено след последната му среща с Джоан. Случило се е нещо, което нямаше нищо общо с работата му и с вълненията, предизвикани от борбата срещу Къртис.
Грижите по работата, разбира се, бяха оставили върху него своя отпечатък, но те не можеха да бъдат причина за такава унилост и тъга. Дори след блестящата победа Едуардс имаше потиснат вид. Усмихваше се несъзнателно, а угасналите очи под гъстите вежди гледаха уморено и безнадеждно.
Беатрис не разбираше причините за това, но беше достатъчно проницателна, за да знае, че е по-добре да не пита каквото и да било.
Като настани госта си в едно удобно кресло пред камината, тя сложи мека възглавница зад гърба му и мълчаливо приготви чай. Огънят в камината пращеше весело. Едуардс се поддаде на приятното усещане от уюта на дома и обаянието на домакинята. Тя беше негова приятелка и приятелка на Джоан. Това стигаше, за да предизвика в него топли чувства. Деликатната жена разбра, че той имаше нужда най-вече от спокойствие и почивка.