— Изпийте чая, а после, ако искате, идете в кабинета и се наспете! — предложи тя,
— Не ми се иска да спя!
— Тогава постойте тук, погрейте се пред камината и мислете за греховете си!
Чаят беше чудесен. Сандвичите не бяха толкова вкусни, както у Джоан, но Едуардс не беше успял да закуси и лакомо се нахвърли върху тях. Беатрис внимателно му сервираше, но не говореше. Жива и бъбрива по природа, сега тя разбираше ползата от мълчанието. Когато се нахрани, Едуардс заговори сам. Домакинята му знаеше, че бе възбудила любопитството му. Онова, което искаше да му каже за Джоан, щеше да остане за десерт!
Най-после Едуардс изпусна дълбока въздишка на облекчение.
— Съвсем не подозирах, че съм толкова гладен!
— Добре че не изядохте Сам Къртис! — засмя се Беатрис. — По едно време си помислих, че ще го глътнете жив!
— Биха ме изпратили обратно в Колорадо с позорно изгонване, ако бях направил това! Впрочем, бих получил такова удовлетворение, че може би си заслужаваше да рискувам!
— Не, не си заслужаваше — възрази Беатрис. — Може би не трябваше да го издавам пред вас.
— Какво говорите? Радвам се, че ми казахте. Жалко само, че Къртис не се защитаваше! Ако беше измъкнал револвер или пък ако ми беше налетял с юмруци. С голяма радост щях да се бия с него!
— Самата аз жадувах за кръв — поде Беатрис. — Но Къртис даде нещо повече от живота си — пожертва честта и мъжеството си!
— Признавам, че ме разочарова!
Едуардс си сви цигара. Беатрис незабелязано го следеше.
— Жалко, че Джоан не видя Къртис — заговори тя замислено. — Мисля, че изразът на лицето му би я овъзмездил за страданията й! Но аз ще й опиша подробно всичко още довечера!
Едуардс се начумери, като гледаше в огъня, и промърмори:
— Ако бях на ваше място, не бих го направил.
Беатрис внимателно погледна госта си.
— Защо? Нима не искате Джоан да е доволна от вас?
Той не отвърна нищо, сякаш търсеше отговор на въпроса й в неравномерната игра на пламъка.
— Не — каза той най-после. — Сега това няма значение.
Нещо не беше наред. Беатрис вече беше уверена, че измъченият вид на Едуардс не е от преумора, а от душевно страдание, предизвикано от някакво ново усложнение в отношенията между него и Джоан. Но какво може да е изникнало, след като в писмото на Джоан Беатрис можеше да прозре преданост и дълбока страст към Едуардс? Нима той беше решил да се откаже от Джоан? Защо? Каква преграда се издигаше между тях? Беатрис съпоставяше събитията, като се мъчеше да намери отговора. Отказ? Разбира се, това не е доброволен отказ! Различни предположения се редуваха в мислите й. Неочаквано на повърхността изплува опасна догадка. Дали в живота на Едуардс се бе появила друга жена? Много е възможно! Но как е могло да се случи това? Ако мисълта за тази жена го е накарала да напусне Атлантик Сити, защо не му е попречила да отиде там? Как е могла да се появи в краткия му престой от няколкото часа, които той е прекарал в хотела?!
Едуардс заговори. Дългото мълчание на Беатрис, както изглежда, бе подействало.
— Мисля, че би било по-добре, ако не пишете нищо повече за мен на госпожа Фриман. Взех решение. Струва ми се, че след отказа й не трябва да й натрапвам вниманието си.
Беатрис гледаше госта си учудено. Нима това е същият човек, който преди два часа порази Конгреса на Съединените щати със смелостта, внушителността и красноречието си? Тя не можеше да вярва в искреността му! Той говореше като дете, смутено, неуверено, намирайки думите с мъка.
— Учудвате ме — каза тя. — Не може наистина да мислите така!
— Говоря напълно искрено. Още повече че госпожа Фриман, струва ми се, не се зарадва много, като ме видя.
Едуардс просто лъжеше! Може би с най-благородни намерения, но нарочно се мъчеше да я заблуди! Беатрис знаеше, че той не казва истината. В чекмеджето на масата лежеше писмото на Джоан, което доказваше точно обратното! Това обиди Беатрис, защото тя се гордееше с приятелството на Едуардс и се надяваше винаги да се ползва от доверието му. Жената вдигна рамене и се засмя.
— Това е много странно! В писмото на Джоан, което получих днес, тя ми пише, че много се е зарадвала на пристигането ви!
Едуардс се обърна бързо:
— Наистина ли ви е написала това?
— Да, и още много неща за вас. Но, разбира се, това не е важно, щом сте престанали да я обичате.
Лицето на госта се изкриви.
— Обичам я като преди! Но реших да не й досаждам повече.