— Но нали ви е посрещнала добре? Зарадвала се е, като ви е видяла? Не разбирам. Нима?
Беатрис помълча малко и прибави със съзнателна жестокост:
— Нима злите езици излязоха по-силни от вашата любов, от вашето доверие?
— Нима можете да мислите така! — каза Едуардс.
Беатрис се обърна и оправи цветята във вазата.
— Не искам да приемам нещата по този начин, но не знам как иначе да си обясня промяната в отношението ви към Джоан.
— Не съм се променил — промърмори Едуардс. — Причината е друга.
Настъпи мълчание. Беатрис знаеше, че той я следи с поглед, и седеше неподвижно. Думите й му бяха подействали. Едуардс направи няколко крачки из стаята и се спря пред камината, като гледаше в огъня. Малкият розов часовник звучно броеше секундите.
— Не искам да мислите за мен така — започна той. — Това не е вярно. Може би трябва да ви кажа. Това, което се случи, няма никаква връзка с госпожа Фриман.
Беатрис мълчеше.
— Настъпи усложнение — бавно продължи Едуардс. — Възкръсна едно събитие от миналото ми. То прави невъзможни надеждите ми за щастие — надеждите ми да получа съгласието на госпожа Фриман.
Беатрис бързо се обърна към него.
— Жена?
Едуардс наведе глава и мрачно загледа килима. Отговорът беше ясен. Дори в тая потисната поза той бе запазил благородното си достойнство.
— Жалко — въздъхна Беатрис.
— Нямам право да говоря за това дори с вас. Госпожа Фриман не трябва да знае. Това би ме направило съвсем нещастен. Каквото и да мислите за мен, надявам се, че няма да издадете тайната ми.
— Тайната ви? Та вие нищичко не сте ми казали!
— Казах всичко, което мога.
Беатрис се замисли. Предчувствието не я беше излъгало. Предположението й излезе вярно. Може би Едуардс със своята чистота и непрестореност преувеличаваше значението на миналите грехове. Тя се усмихна.
— В живота на всеки мъж е имало някаква жена, но, за бога — прекъсна я Едуардс, — да не обсъждаме този въпрос.
Беатрис вдигна рамене.
— Добре, да не го обсъждаме. Да ви налея ли още чай?
— Благодаря, няма нужда. Ще тръгвам. Вие искахте да ми кажете още нещо за госпожа Фриман?
— Не. Сега вече е безсмислено.
— Имате право — промърмори Едуардс. — Вече е безсмислено.
Тъй като той не искаше да й каже нещо повече, Беатрис не го задържа. Трябваше да размисли на спокойствие. Едуардс й благодари за гостоприемството и се сбогува. Беатрис му стисна ръката. Това приличаше на раздяла на двама приятели, единият от които тръгва на далечно, трудно пътуване.
Откритието на Беатрис
Беатрис се отпусна в креслото, в което току-що седеше Едуардс, и започна да мисли за възможните причини за неочаквания му и странен отказ от плановете да спечели Джоан. Преди седмица той я молеше да му помогне да постигне целта си. Днес отхвърляше всяка надежда!
Едуардс си призна, че на щастието му е попречила някаква жена от миналото. Но защо това се е случило днес, а преди една седмица за нея дори не ставаше и дума?
По природа Едуардс не беше женкар, не беше такъв човек. Възможно е именно неговата откритост и благородството му да са го направили уязвим. Какви права над него предявяваше тази жена? Как е могла да го накара да пожертва единствената си дълбока страст? Беатрис не можа да измисли друга възможна пречка между него и Джоан, освен един евентуален предишен брак на Стивън. Но това беше невъзможно. Ако беше женен, той не би ухажвал Джоан, не би допуснал в себе си дори желанието да се ожени за нея. Но той й беше направил предложение! Бе отишъл при нея в Атлантик Сити. Какво го бе накарало внезапно да се върне във Вашингтон, да се откаже от всичко? Както изглежда, нещо се беше случило там!
Беатрис съжали, че не го разпита по-подробно. Тя реши да направи всичко възможно, за да събере влюбените и да им представи случай да обяснят един на друг какво изпитват.
Написа дълго писмо на Джоан, като й съобщи как е проследила източника на клюките, които я бяха накарали да избяга от Вашингтон, спомена за срещата си със семейство Къртис и госпожа Нюет. С най-възторжени изрази предаде речта на Стивън Едуардс.
Като изчерпа темата за неговия политически успех, Беатрис с чувство за хумор описа сблъсъка му с Къртис в кулоарите.
Беше страхотно, мила Джоан! О, колко съжалявам, че не беше с мен и че не можа да се насладиш на тази сцена. Представях си, че човек може да се отплати на Къртис за грубостта само със съответната доза грубост, да го накара да съжалява за всичко онова, което те накараха да изстрадаш! Мечтаех за бой, за кръв, представях си Сам Къртис да лежи в някакъв ров с разбито лице, а Джорджия безпомощно да превързва раните му. Но сега знам, че за един човек има нещо по-лошо от поражение в бой. Видях как това се случи със Сам Къртис. Той изгуби смелост, гордост, уплаши се от Стивън Едуардс като пред меча на ангел отмъстител и си отиде смазан, подъл, с подвита опашка, като бито псе. Едуардс щеше да го остави на място, ако Къртис му беше посегнал физически. Но всичко е добре, когато свършва добре.