Жаждата ми за мъст е удовлетворена и съм сигурна, че ти също трябва да бъдеш доволна.
По-нататък Беатрис разказа как е довела победителя у дома си на чай, подробно описа колко угрижен и отпаднал духом е изглеждал той, причината за което трябваше да се търси не в политическата му борба във Вашингтон, а в нещо друго, което тя не е могла да разбере. Във Вашингтон всичко се е наредило за него крайно добре. Той победил блестящо неприятелите си, осигурил е кариерата си. Беатрис се безпокояла само за душевното състояние на Едуардс. В писмото се казваше, че тя се е привързала към него не само заради смелостта и мъжествеността му, но още повече заради рицарските му качества, толкова редки в днешния век. Тази част от посланието си Беатрис завърши с шеговито уверение, че сама е готова да се влюби в Едуардс и да се омъжи за него, ако има надежда, че Джоан ще й го отстъпи и продължи:
Надявам се, сега разбра, че страховете ти бяха съвсем безпричинни. Клюките за теб и Едуардс няма да засегнат кариерата му. Неговата реч показа на всички какъв човек е той — виден политик с голямо бъдеще и с неопетнена чест, срещу когото всяка лъжа е безсилна. От това, което ти разказах, всичко трябва да ти стане съвсем ясно. Твърде дълго си в изгнание. Върни се спокойно във Вашингтон! Предупреждавам те, че сама ще дойда да те взема, ако скоро не се появиш тук!
Писмото стана доста дълго. Беатрис прекара на писалищната маса почти цяла вечер. За да постигне целта си, тя не скъпеше силните изрази и не се посвени на някои места леко да попромени фактите. Залепи плика с чувство на дълбоко вътрешно удовлетворение. Бе изпълнила добре приятелския си дълг! Правилно предполагаше, че времето и разстоянието ще предизвикат реакция в настроението на Джоан…
Джоан вече чувстваше, че Стивън Едуардс й липсва. Страдаше от решението си да напусне Вашингтон. Далеч от него, разбра, че Стивън не само заема важно място в живота й, а че той за нея е най-скъпият човек.
Присъствието на Поли я отвличаше до известна степен от тези мисли. Но често нощем влюбената жена не можеше да заспи и с горчивина си мислеше за нещастията, които последваха саможертвата, която направи в младостта си. Сега животът изискваше от нея нова, още по-голяма дан — да се откаже от любимия човек.
Тя си спомняше всеки миг от последната си среща с Едуардс и се измъчваше от съмнения и тревоги. Той беше разсеян, сякаш мислите му бяха заети с нещо друго. Почти през цялото време мълчеше, като оставяше тя да говори. Джоан не очакваше от него нови уверения в любов, макар да знаеше, че неговите и нейните чувства са много дълбоки. Чисто по женски искаше да види в него поне някакви признаци от непроменената привързаност. Защо беше студен и отнесен, след като бе предприел толкова дълго пътуване с единствената цел да я види? Джоан си спомни, че тя сама предложи утринната разходка с Джак, а Едуардс се съгласи без присъщия си ентусиазъм. Това беше странно! Той бе смазан от нещо. Джоан изтръпна при мисълта, че Стивън може би е болен, съсипан от работа. Нямаше право да се отнася строго и взискателно към човека, който й беше доказал безкористната си вярност.
Писмото на Беатрис й се стори слънчев лъч след цяла дъждовна и мъглива седмица. Забавно, весело, непринудено, то й помогна да се съвземе, показа й в нова светлина самата нея. Тя бягаше от новите клюки, които всъщност не бяха по-страшни от старите, с които отдавна се беше примирила. Наистина, както преди, се измъчваше от мисълта, че в тази мръсна история нейното име се свързва и сякаш опетнява това на Едуардс. Но когато той пристигна, тя го прие. Решителността й да се откаже от него, следователно, не излезе толкова непоколебима, колкото предполагаше отначало. Джоан разбираше, че скоро трябва да направи окончателен избор — или да се върне във Вашингтон, или да се пресели в друг град завинаги. Тя беше готова да отстъпи от първоначалното си решение. До посещението на любимия тя не знаеше, че волята й е толкова слаба. Вече беше готова да отстъпи, но се безпокоеше от поведението на Едуардс. В нея се загнезди неясното чувство, че нова преграда се е издигнала между тях — не онази, която ги разделяше във Вашингтон. Срещу двамата действаше някаква тайна сила.