Джоан се приближи до приятелката си и сложи ръка на рамото й.
— Защо направи това, Беатрис? Бих предпочела да се говори колкото може по-малко за мен.
— Не можех да постъпя иначе! Не бих могла да не разкажа на всички за срещата на Къртис с Едуардс! Трябва да ми простиш това, Джоан, заедно с другите ми провинения!
Беатрис мило стисна ръката на приятелката си.
— Искам да те накарам да разбереш, че просто си станала жертва на въображението си — продължи тя. — Мислеше си, че клюките могат да напакостят на кариерата на Стивън. Те наистина бяха пуснати точно заради това, но се оказаха безсилни да му попречат да си свърши работата. Може би той е изгубил няколко гласа сред провинциалните избиратели, но това не е толкова сериозно. Ренсъм е заложил на личното обаяние на Едуардс, на убедителната му сила. Къртис и Нюет не са разчитали на това. Ренсъм излезе прав! Опитният старец е знаел, че на всеки строг пуритан в Конгреса се падат десет души, които тайно се възхищават от онези грехове, които приписваха на Едуардс.
— Това е истина. Живеем в свободна страна. Личният живот на човека не засяга никого. Важното е как този човек си върши работата. Едуардс доказа на всички своята сила.
— Сега сама виждаш, че отношенията ви не могат да напакостят на кариерата му. Той стои над дребните клюки и празнодумства.
Беатрис говореше искрено, убедително. Тя беше уверена, че Джоан е променила мнението си през изминалите дни. Не би се върнала във Вашингтон, ако събитията не бяха й повлияли. Раните й бяха зараснали под влияние на новите мисли и чувства, далеч от грозните слухове, от Едуардс и от целия предишен живот.
Джоан седна и се замисли.
— Много бих искала Едуардс пак да идва вкъщи — каза тя нерешително. — Но ми е неудобно да му пиша или да му се обадя по телефона.
— Защо?
— Той се държа особено. Не бях в хотела, когато пристигна, защото не ме предупреди. Поли го посрещнала. Ако не е била тя, може би съвсем нямаше да видя Стив! Той замина на другия ден рано сутринта!
— Може би не е искал да те буди — спокойно отвърна Беатрис. — Това е съвсем обяснимо. Повикали са го по важна работа.
— Възможно е, но…
— Какво?
— Нищо особено, но след като получих писмото ти, попитах телеграфистката на хотела получил ли е Едуардс телеграма онази сутрин. При нея нямаше никаква информация за това!
— Джоан! Как не те е срам!
— Защо?
— Не мислех, че си толкова подозрителна! Нима не вярваш на Стивън?
— Вярвам му, но заминаването му ме обезпокои. Той не беше такъв, какъвто е обикновено, а нервен, загрижен, смутен. Стори ми се, че се страхуваше от нещо — ако изобщо може да се допусне, че такъв човек може да се страхува. Почувствах нещо особено. Знаеш, че жените имаме шесто чувство, което не може да се обясни разумно.
— Да — съгласи се Беатрис, — но понякога то ни заблуждава. Не бива безусловно да се уповаваме на това чувство.
— Много често се срещах със Стивън през изминалите месеци, познавам го добре, но никога не съм го виждала такъв, какъвто беше в онази вечер. Не мога да си обясня тази промяна.
— На твое място просто бих послушала гласа на сърцето си. — Беатрис сложи ръка върху ръката на Джоан и продължи: — Не бива да криеш повече от мен онова, което става в душата ти! Обичаш го, нали?
Джоан бавно обърна дланта си нагоре и пръстите й се сплетоха с пръстите на приятелката й. Тя наведе глава и прошепна:
— Да, обичам го.
Беатрис силно я целуна.
— Знаех това, мила! Но исках да го чуя от теб самата. Това, че го сподели с мен, ни сближава още повече.
Тя се изправи и се усмихна.
— Ако искаш да знаеш истината, според мен Стивън Едуардс те обожава! Любовта на такъв човек заслужава да се бориш за нея! Не трябва да позволиш каквото и да било да застане между вас! Чуваш ли, Джоан, каквото и да се случи, не трябва да отстъпваш! Нито на клюките, нито на клеветите, нито на подозренията. Често жените трябва да се борят за щастието си. Но наградата е такава, че си заслужава жертвата.
— Какво искаш да кажеш?
— Нищо конкретно, но знам колко трудно се печели щастието. А след като се спечели, трудно се опазва. — Беатрис се обърна, като избягваше погледа на Джоан. — Затова те съветвам да не мислиш твърде много, да не се измъчваш със съмнения, а да послушаш сърцето си.