Тя замълча и застана нащрек. От съседната стая долетя слаб металически звук. Джоан потръпна и стана. Завесата се повдигна и в стаята влезе Поли, усмихната и с книга в ръка.
— Поли! Мислех, че си горе.
— Слязох за една книга — хладнокръвно отвърна сестра й. — Някоя от вас чела ли е това?
Тя спомена заглавието на един известен роман. Беатрис не отговори. Появяването на Поли прекъсна хода на мислите й, само погледна новодошлата въпросително. Странно, че влезе внезапно, как не бяха я чули в библиотеката, зад тънката завеса?!
— Да, чела съм го — отвърна Джоан, като погледна Беатрис.
— На теб, навярно, ще ти хареса този роман, Поли. Искаш ли да поседнеш при нас?
— Не, благодаря, уморена съм.
— Надявам се скоро да те видя пак, Беатрис! — кимна тя с глава и излезе във вестибюла.
Поли беше така любезна, че за минута Беатрис се засрами от подозрението, което беше минало през ума й. Джоан не каза нищо. Дори да си мислеше, че Поли е подслушвала в полутъмната библиотека, не го показа на Беатрис. Но двете жени почакаха, докато стъпките по стълбите затихнаха, преди да подновят разговора. Беатрис заговори, като неволно сниши гласа си:
— Помни, Джоан — по-малко самоанализи! Ти си склонна към това. Бори се за щастието си твърдо, без колебания! Не си измисляй пречки, които не съществуват.
Беатрис сложи наметалото си и целуна приятелката си:
— Довиждане, мила. Утре ще дойда пак.
Тя замислено слезе по външните стъпала и се приближи до чакащия я автомобил. Хрумна й неочаквана мисъл. Поли! Защо подслушваше?
— Къде да ви откарам? — попита шофьорът и Беатрис разбра, че цяла минута е стояла неподвижно с ръка върху дръжката на вратата.
— Вкъщи!
Чудно как едно подозрение повлича след себе си други! Беатрис си спомни думите на Джоан: „Поли го посрещнала. Ако не е била тя, не бих видяла Стивън Едуардс“.
Беатрис не беше обърнала внимание на това до момента. Сега тази фраза доби ново значение. Мисълта беше невероятна, но Беатрис не можеше да се избави от нея. Стивън е срещнал Поли, преди да види Джоан. Прекарали са заедно известно време. Той е пристигнал в хотел „Тремоар“ привечер и скоро след това се е отбил при Джоан. Едуардс си призна, че е срещнал „жена от миналото“. Възможно ли е тази жена да е била Поли? А ако не е Поли — коя е? Ако бе срещнал тази жена във влака, на улицата или в ресторанта на хотела, Стивън никога не би се обадил на Джоан, че е в Атлантик Сити. Би заминал веднага, а не на другата сутрин. Беатрис се мъчеше да разсъждава спокойно и ясно, но трудно потискаше тревогата, която нарастваше в душата й.
Колкото повече мислеше, толкова по-вероятно й се струваше всичко.
Стивън не би отишъл при Джоан, ако бе срещнал тази жена по-рано през деня. Ако бе я видял на път за там, не би отишъл в хотела. Ако бе говорил с нея в хотела, не би посетил Джоан в стаята й. Беатрис добре познаваше Едуардс и беше напълно уверена в това. Единственото възможно обяснение беше среща в апартамента на Джоан, случайна среща, която не е могла да бъде избегната — среща с Поли!
Последвалата сцена потвърждаваше това предположение. Неловкият, нещастен, уплашен вид на Едуардс е бил резултат от разговора, който се е състоял няколко минути преди това! Наистина драматично положение! Това би обяснило много неща. Именно такава беше причината — единствената правдоподобна причина за неочакваното решение на Едуардс да се откаже от Джоан. Всичко сочеше, че предположението на Беатрис е правилно.
Тя освободи шофьора и бавно влезе в дома си. Гордееше се със своята проницателност, но се тревожеше за щастието на Джоан. Поли никога не бе й харесвала, дори в детинството им. Новата среща само потвърди предишното й отношение. Антипатията на една жена към друга често зависи от разликата във вкусовете в облеклото и в обноските им. Вулгарността на Поли винаги отблъскваше Беатрис. Още по-неприятно впечатление сега й направиха и други черти от характера на сестрата на Джоан. Когато ги посрещна на гарата и пътуваха заедно до къщата им, Беатрис забеляза склонността на Поли да си прави неуместни шеги с Джоан и да говори лекомислено за сериозни неща. Джоан се държеше добродушно и снизходително към зависещата от нея сестра, но те бяха твърде различни, за да може между тях да съществува хармония.
С една дума, семето, покълнало в ума на Беатрис, намери благоприятна почва, подхранена от всичките й впечатления. Внезапното безшумно появяване на Поли от тъмната библиотека пък я подтикна да разбуди тайната на внезапната промяна у Стивън. Поведението му сега намираше обяснение. Поли беше „другата жена“ в живота му — и сестра на Джоан!