Големи опасности лежаха по пътя на лекия кораб, който Беатрис се мъчеше да заведе в тихо пристанище през бурното развълнувано море.
Заплахата
Когато вратата се затвори след гостенката, Джоан постоя замислена в салона, а после отиде в библиотеката. Полумракът, при който беше невъзможно да се търси по полиците книга, потвърди и нейното подозрение, че Поли е слязла долу с единствената цел да подслушва разговора й с Беатрис. Джоан запали лампата. На пода лежеше ножът за разрязване на книги. Поли, без да иска, го беше бутнала от масата и звукът я бе накарал да се покаже в салона.
Джоан го вдигна, повъртя го в ръце и намръщена го сложи на масата. Поли подслушваше. Защо? Мисълта, че я шпионират в собствената й къща, беше нетърпима. Уликите срещу Поли бяха сериозни и не можеха да се пренебрегнат.
Отношенията между сестрите и без това бяха обтегнати. От чувство на дълг Джоан не само даде гостоприемство на сестра си, но прояви към нея майчинска загриженост. Надви вътрешното си предубеждение и с усилие започна да поддържа поне външно приятелски отношения със сестра си. Когато пък Поли се убеди, че Джоан няма да я изпъди, поведението й, отначало скромно и предизвикващо съчувствие, рязко се промени. Тя стана капризна и иронична, понякога направо груба.
Джоан бе склонна да припише капризите на Поли на общото й нервно състояние, но почивката на морския бряг, която укрепи здравето й, не промени нейния характер. Тя се успокои, върна си самочувствието, а насмешливото й отношение към всичко, което правеше и казваше Джоан, се усили.
В мислите и чувствата на сестрите нямаше никакъв синхрон и симпатия.
През време на раздялата им Поли се беше покварила в много отношения, но Джоан не подозираше, че тя е паднала толкова низко, че да я подслушва. Това вече не можеше да търпи.
Джоан угаси лампата и решително тръгна към стаята на Поли. Тя вече беше по халат. Лежеше и пушеше цигара.
— Какво има? Изглеждаш особено.
Джоан затвори вратата внимателно.
— Стана ми много неприятно да видя, че си в библиотеката, докато говорех с Беатрис.
— Я виж! Защо?
— Защото разговорът ни беше поверителен. Не знаех, че стоиш зад вратата. Нали се качи горе по парадната стълба, защо слезе по другата?
Поли вдигна рамене:
— Не исках да ти преча, като прекосявам през салона, само за това. Нали ти казах, че търсех една книга в библиотеката!
— В тъмнината? Това не е особено сполучливо обяснение, Поли!
— Искаш да кажеш, че съм подслушвала зад вратата? Е, Джоан, не очаквах това от теб!
— А не подслушваше ли? — попита Джоан спокойно.
Поли се засмя.
— Говориш така, сякаш съм избягала със семейното сребро! Казах ти, отидох за книга.
— Моля те, отговаряй на въпросите ми.
— Няма да отговарям, докато не престанеш да играеш ролята на кралица от трагедия. Това, може би, подхожда на вида ти, но в дадения случай е неуместно. Нима си мислиш, че се интересувам какво си говорите с Беатрис?
— Не знам дали се интересуваш, но това беше личен разговор — който не би се състоял, ако знаехме, че ни чуваш!
— Така ли? — Поли пусна крака от кревата и внимателно заразглежда пантофките си. — Намирам, че не е много мило от твоя страна да ми говориш с този тон, Джоан!
В гласа на Поли се усещаше ридание. Джоан беше така раздразнена, че това не я трогна.
–Не съм дошла тук, за да бъда мила с теб. Нямаш право да разчиташ на добрината ми. Ти се държа отвратително!
— Джоан!
— Отвратително и нечестно! Други думи няма. Ти подслушваше! Защо?
Поли залитна назад, но устните й презрително се изкривиха, когато отговори:
— Щом веднъж ме осъди, какъв смисъл има да отговарям на въпросите ти?
— Трябва да отговориш! Дадох ти подслон, взех те в къщата си, нищо не ти отказвах, защото те съжалявах. В замяна на това не изисквам нищо, освен прилично отношение към мен. А ти постъпи подло. Подслуша таен разговор. Защо направи това? Нима не разбираш, че такова нещо е недопустимо?
— Не съм се опитвала да подслушвам — отвърна Поли сърдито.
Джоан не обърна внимание на думите й.
— Ще ми кажеш ли защо си пъхаш носа в личния ми живот? — попита тя студено.
— Въобще не се интересувам от него. Всичко това е отвратително от твоя страна!
— Защитавам правата си в собствената си къща. Не харесвам поведението ти спрямо мен, Поли. Държиш се все по-неприятно. Но тази последна подлост препълни чашата. Ако искаш да ми бъдеш гостенка, трябва да бъдеш коректна и честна!