Поли пусна облак дим и се усмихна.
— Навярно намираш, че не съм достатъчно благодарна? Би искала да играя ролята на бедна роднина? На това, разбира се, не съм способна. Не е в природата ми да се унижавам и да се подмазвам пред когото и да било. Нямаш никакво право да изискваш това. Има ли значение, че на теб ти е провървяло в живота, а на мен не? Възползваш се от нещастията ми, за да ме накараш да се убедя в своето зависимо положение в тази къща. И стигаш дотам да ме обвиняваш, че съм подслушвала глупавите ти разговори! Ще ти кажа откровено, Джоан, това е прекалено!
Поли стана и хвърли цигарата в камината. Джоан я гледаше, като не намираше думи.
Упреците на Поли не стигнаха до съзнанието й, но резкият й тон я разгневи още повече. Тя си спомни годините на унижения и страдания, за които Поли, както изглежда, не изпитваше никакви угризения. Моментът не предразполагаше към компромисно отношение и внимателни изрази.
— Не, Поли — бавно каза тя, — не преувеличавам, отлично осъзнавам онова, което говоря.
Гневът на Джоан не изискваше силни думи. Те се сипеха бързо, сдържано, тихо. Това беше необикновена сцена за спокойната и сдържана Джоан. Сега беше разстроена и разгневена.
— Злоупотребяваш с гостоприемството ми — продължи тя. — Нямаше право да вършиш такова нещо. Каквото и да мислиш за мястото си в тази къща, тук аз съм господарката и ти трябва да се съобразяваш с това!
— А ако не искам? — попита нахално Поли.
— Тогава ще трябва да си тръгнеш!
Подигравателната усмивка изчезна от лицето на Поли. Пръстите й трепереха, когато извади от табакерата цигара и я запали. Всички лоши чувства, натрупани след пристигането й у Джоан — унижение, завист, ревност, израснали върху основата на нейния егоизъм, — изскочиха навън в порив на злоба.
— Разбирам — каза тя, като се задъхваше. — Не искаш да оставам тук, нали? Но ако аз си тръгна, Джак ще замине с мен!
Джоан потрепери и отговори бавно и ясно:
— Нямаш никакви права над Джак. Такова е споразумението.
— Ти постави това условие, а не аз — вдигна рамене Поли. — То е в сила дотогава, докато съм тук. Ако замина, губи силата си.
— Не, ти отдавна изгуби всички права над Джак.
— Нищо подобно! Той е мой син.
— Ти го захвърли.
— Не е вярно!
— Аз го осинових!
— Не си оформила това юридически. Голяма грешка от твоя страна.
Джоан дишаше с мъка.
— Вярвам в справедливостта на закона — оплете се тя в думите си. — Готова съм да те съдя! Джак е мой! Аз го обичам, възпитавам, грижа се за него. Той е част от собствения ми живот.
— Но ти не си го носила под сърцето си, не си го раждала!
Джоан гледаше сестра си, обзета от страх. Наистина, тя не беше осиновила Джак, както е по закон! Не бе го родила. Но все пак духом и телом той беше нейно създание. Поли се бе отказала от него още в първия ден след раждането му. Джоан не намираше думи да отговори.
— Не те съветвам да търсиш защитата на закона — каза злъчно Поли.
— Млъкни!
— Но не забравяй за това! — настояваше Поли. — Бащата на Джак съществува някъде!
— Не смей да говориш за този мерзавец! Забранявам ти!
— Защо го мразиш толкова?
— Защото той беше причина за всичките ти нещастия — и за моите също! Защото за мен той е въплъщение на всичко низко и подло! Бих могла да убия този човек, ако застане между мен и Джак!
— Все пак той е негов баща. Ще трябва да признаеш правата му, а и моите. Дори той има повече права над Джак, отколкото ти. Забравяш, че и той може да се върне някой ден. Не искам да се карам с теб, Джоан, но трябва да бъдеш благоразумна. Днес се отнесе много зле с мен. Аз самата никога не бих предизвикала този разговор. Каква полза имаме от него? Всъщност съвсем не искам да ти взимам Джак. Какво ще правя с него, като нямам пари? Наистина, лесно се сприятелявам с хората и бих могла някак да изляза от това положение. Но той е свикнал с теб и ти сама си се привързала към него. Разбираш го по-добре от мен. Съгласна съм да стоя настрана, ако не бъдеш толкова рязка с мен. Не бива да ми говориш по начина, по който го направи днес, сякаш съм чужд човек, а не твоя сестра! Да забравим караницата, съгласна ли си?
Джоан стоеше неподвижно, облегната на камината, потънала във видения от миналото.
— Каквото и да се случи — с мъка изрече тя, — никога няма да получиш Джак! Никога! Той е мой. Няма да го отстъпя! Трябва да го опазя от теб. И нямаш право да говориш с мен по този начин.
— Аз нищо не исках да казвам! Кой знае защо, не можеш да се успокоиш. За бога, престани да играеш трагедии. Не искам да заминавам и не искам Джак. Тук ми е много добре. Но нека се помъчим да живеем в мир!