Във влака, който я отнасяше на запад, тя мисли много, крои различни планове, но всичките й мисли свършваха с безплодни самообвинения. Не можеше да осъжда госпожа Бен. Поли беше заминала, без да си направи труда да я предупреди. Разбира се, не съществуваше никакво семейство Проктър. Поли го беше измислила, но госпожа Бен не можеше да знае това. Не можеше да знае също, че девойката бе отишла на езерото Луиза. Нямаше кого друг да осъжда, освен самата Поли и себе си. Трябваше да знае, че не бива да оставя сестра си без надзор. Поли винаги е била вятърничава и поривиста — опасни качества за миловидно момиче, но все пак не би дръзнала да направи това, ако беше останала с нея в Банф.
Изпълваше я страх и омраза, докато си мислеше що за среща я очаква в края на кошмарното пътуване. От заплетените описания на Поли мъчно можеше да се разбере що за човек е този, когото търсеше. Екскурзовод в хотела на езерото Луиза, висок, със сини очи и кестенява коса на име Стив. Джоан не знаеше нищо друго за него, но се надяваше, че това ще бъде достатъчно, за да го намери. Съзнаваше, че трябва да го открие на всяка цена и със заплаха, подкуп, молби да го накара да дойде в Ню Йорк.
Когато пристигна в Банф, Джоан сякаш беше остаряла с няколко години. Горчивината и съзнанието за отговорността, която носеше, угасиха предишната й жизнерадост.
В тихото селище Джоан с мъка позна веселия, препълнен с хора курорт, който напусна преди два месеца.
На рецепцията на хотела зад масата седеше човек, когото тя беше виждала, и прелистваше документи. Като се представи с чуждо име, Джоан седна в едно кресло и изложи целта на посещението си.
— Стив? Хм, да, помня го. Той напусна в средата на сезона. Висок, представителен човек. Какво желаете от него, госпожице? — попита рецепционистът учтиво.
Джоан се беше подготвила за въпроса и отговори с усмивка:
— Това няма значение, нали?
— Разбира се, разбира се. Попитах, защото той ни напусна ненадейно, в най-оживеното време, когато и без това не стигаха екскурзоводи. Ние му дължахме заплата за две седмици, а той дори не мина да я вземе. Замина, без никому нищо да каже.
— Значи не знаете къде се намира? — попита Джоан неуверено.
— Не, не знаем, госпожице.
— Колко жалко!
— Ние също приехме това за необичайно. Нямаме нищо против него, освен че замина така внезапно и без да предупреди.
— А откъде пристигна в Банф? — не се отказваше Джоан.
— Нямам представа. Потърси при нас място и ние го наехме, без да искаме препоръчителни писма. Правеше впечатление на честен човек.
— Не можете ли да ми кажете фамилията му?
— Не я знам. Но веднага ще попитам.
Чиновникът отиде в съседната стая и след няколко минути се върна.
— Много съжалявам, госпожице, но не знаят фамилията му.
— Няма ли някой в Банф, който да знае за него повече от вас?
— Не, едва ли. Той не говореше с никого за себе си. Беше мълчалив човек.
— А на езерото Луиза има ли някой, който би могъл.
— Сега там не живее никой. Хотелът е затворен. Много съжалявам — пак повтори чиновникът, — с удоволствие бих ви помогнал, но сама виждате, че няма към кого да се обърна.
Джоан излезе на покритата със сняг улица. Ето защо беше пътувала дотук! Стив беше изчезнал, без да остави никаква следа! И последната надежда да спаси Поли рухна. Повече нищо не можеше да направи. Нищо.
Същата вечер Джоан напусна Банф.
Жертвата
Заминаването на сестрите Фриман в Европа рано през пролетта не учуди никого от познатите им. Никой не се досети за истинската причина на пътуването им.
Детето се роди в Плевньоф, малко село на бретонския бряг, където Поли се установи под името госпожа Шърли. Сестрите наеха една къщичка от четири стаи и живееха самотно — с детето и госпожа Прюдо, една мила селянка, която вършеше работата на прислугата.
След раждането Поли беше много зле, дълго се бори със смъртта. Но се възстанови. Джоан бе убедена, че само молитвите й я бяха спасили.
Но и нейният характер бавно и постепенно се беше променил. Тя стана по-мека. Цялата нежност на сърцето си пренесе върху детето. Момчето се роди здраво и силно. Загрижеността и страхът, с които по-голямата сестра очакваше появяването му, се превърнаха в любов, която граничеше с обожание.