— Добре, нека се постараем, ще опитам — с усилие каза Джоан и излезе.
Когато вратата се затвори след нея, Поли скочи и завъртя ключа в ключалката. После извади изпод възглавницата скрито шишенце с лекарство и с разтреперана ръка го приближи до устата си.
Когато я повикаха за вечеря, Поли отговори, че е уморена и ще остане в стаята си. Джоан и Джак вечеряха сами. Чак късно вечерта, когато Джак отдавна спеше и Джоан седеше сама в библиотеката, Поли слезе при нея.
— Доставиха ли багажа? — попита тя непринудено.
— Не още, ще пристигне утре сутринта.
След разговора с Поли Джоан преживя тежка душевна борба и излезе победителка от нея. Съзнанието за дълга й и нужното търпение надвиха раздразнението и гнева.
Поли, както изглежда, беше успяла да се наспи. Тя все още беше по халат. Имаше неугледен вид, косата й беше разчорлена, очите й трескаво блестяха на бледото лице. Тя се отпусна с въздишка в едно кресло пред камината.
— Колко е скучно тук! Нима винаги е така при теб! Не можех повече да остана горе сама. Няма да ти преча, ако поседя с теб, нали? Дойдох да ти кажа, че съжалявам за караницата ни — заговори тя. — Не ме смятай за неблагодарна, Джоан. Много ценя всичко, което правиш за мен. Просто бях в лошо настроение. Не се владея така добре, както преди.
— Да не говорим за това — с неудоволствие отвърна Джоан. — Сама съжалявам, че бях толкова рязка.
— Знаеш ли, обмислих думите ти. Права си. Ние не живеем приятелски, както би трябвало. Може би това е по моя вина. Но ти си се променила! Изглежда, не съзнаваш, че те обичам и безкористно се интересувам от живота ти. Никога не говориш с мен за личните си неща. Дълги години не сме се виждали, но прекрасно си спомням как преди споделяхме всичко една с друга.
Поли въздъхна тъжно и закрачи из стаята.
— Както изглежда, изгубила съм доверието ти. Но се надявах, че ще ми простиш, ще ми протегнеш ръка. Много исках да възстановя предишните ни приятелски отношения.
Джоан не помръдваше. Думите на сестра й звучаха неискрено, заучено.
— Животът много ни промени и двете. Не мога да се отнасям с теб както преди. — Джоан каза това тихо, но твърдо. Поли отговори с жален тон:
— Изглежда, не разбираш колко ми е тежко да виждам, че споделяш с Беатрис своите тайни, а ги криеш от мен!
— Беатрис ми е приятелка от дълги години — бавно възрази Джоан. — Тя много пъти ми е доказвала своята преданост, когато бях сама и отхвърлена от всички.
— Отхвърлена? Но ти сама поиска това! Никой не те задължаваше да водиш такъв самотен живот. Можеше да излезеш от положението по различни начини.
— Нямаше нито един приемлив начин, от който бих могла да се възползвам — отговори Джоан студено.
— Още във Франция предлагах да дадем Джак в сиропиталище. Сега, разбира се, не си заслужава да спорим за това!
— Имаш право, минало е.
— Но сега не си сама — заговори Поли. — Освен Беатрис, имаш и Стивън Едуардс.
Джоан не отговори.
— Той е забележителен човек, нали? Има блестящо бъдеще. Отдавна разбрах как се отнасяш към него! Досетих се за това още в Атлантик Сити. Той знае ли истината за миналото ни? За Джак?
— Не. Защо ми задаваш тези въпроси?
— Нима нямам право да се интересувам от твоето бъдеще, Джоан?
— За моето бъдеще и дума не може да става. Прекрасно знаеш, че не мога да се омъжа!
— Защо пък не? Ако той те обича…
— Моля те, Поли, млъкни!
— Ето, виждаш ли, пак ме отблъскваш! — обидено вдигна рамене Поли. — Изглежда, вече е време да отивам да спя. Забрави всичко, което говорих за Джак! Лека нощ!
В стаята си Поли дълго се разхожда назад-напред, като пушеше цигара след цигара. Тя беше решила твърдо да постигне някакво обезщетение за изтърпените нещастия и несполуки. Животът най-после й даваше в ръцете възможност да промени съдбата си, да стане независима, да постигне материална изгода. Беше глупаво да не се възползва от такъв случай. А как ще се отрази това на другите, Поли изобщо не мислеше. Отдавна я гнетеше тайна злоба към Джоан. Завиждаше на богатството на сестра си, на хубостта й, наред с която нейната собствена външност изглеждаше увехнала, на подредената къща, на приятелството с Беатрис дьо Селиняк. Но още повече се озлобяваше от мисълта за собствените си недостатъци и за вината пред сестра си.
Появяването на Едуардс даде нова насока на мислите й. Наистина, тя не започна веднага да мисли как да използва положението. Най-напред се занимаваше само с личността на Стивън. Любопитстваше да научи как е преживял той измяната й, искаше да се оправдае пред него. Настоя за среща, за да имат възможност заедно да си спомнят за миналото, за да даде на Стивън случай да изкаже съжаление за разрушеното щастие, което може би си е мислел, че може да има пред тях.