Като не постигна целта си, Поли излезе от ресторанта със смесени чувства на обида и досада. Разбра, че Едуардс не изпитва никакви чувства към нея. В очите му с нищо не се отличаваше от другите жени, с които се бе срещал в миналото. Но пък тя имаше още един коз. Той не знаеше истината за Джак! Тогава Поли не беше готова да му я разкрие. Имаше нужда от време, за да обмисли положението.
Днес, вечерта, научи всичко, което й беше нужно да знае. Нарочно слезе в библиотеката, за да си изясни отношенията между Едуардс и Джоан. Разговорът на сестра й с Беатрис беше много полезен и подслушването му си струваше всички последвали упреци. Но беше ли Джоан искрена, когато казваше, че не иска да се омъжи за Стивън Едуардс? Поли се съмняваше в това.
Тя седна на кревата, като се тресеше от беззвучен смях. Ако Джоан знаеше! „Не смей да говориш за тоя нехранимайко! Забранявам ти!“, издекламира Поли. Ха-ха! Човекът, когото Джоан обича! И който я обожава!
Почваше да я хваща истерия. Трябва да се помъчи да заспи. Тя мушна ръка под възглавницата и извади лекарството. След малко потъна в дълбок сън.
Условията на Поли
Едуардс имаше приветливо жилище от пет стаи — салон, работен кабинет и три спални. Едната от стаите заемаше секретарят му, Боб Хейстингс.
Хейстингс беше способен млад човек, изключително предан на шефа си. Той вземаше дейно участие в борбата срещу Къртис и искрено се радваше на победата на Едуардс.
Секретарят много се чудеше на потиснатия вид на господаря си. Отначало той приписваше това на умората. Беше естествено да се чувства отпаднал след няколко седмици напрегната работа. Но борбата с Къртис завърши с блестяща победа, сам президентът поздрави Едуардс, а Стив, както преди, си оставаше унил и равнодушен. Нещо не беше наред! Секретарят се досещаше, че това лошо разположение на духа беше свързано с госпожа Фриман. Макар че тя се завърна от Атлантик Сити, Едуардс вече не я посещаваше. Но Хейстингс беше умен. Той срещна Беатрис дьо Селиняк у общи познати и отговори на въпросите й за Едуардс уклончиво. Тя не остана доволна и на следващата сутрин посети Едуардс. То още повече разпали любопитството на Хейстингс. Той знаеше, че Беатрис е близка приятелка на госпожа Фриман. Младата вдовица често правеше неочаквани неща. Сега пропусна да предупреди за гостуването си и завари Едуардс и секретаря му сред кълба от тютюнев дим и куп документи. Когато слугата предаде за новодошлата, Едуардс се намръщи, но след кратко колебание бързо облече сакото си. А когато Беатрис влезе, той изпрати Хейстингс при комисията по земите с книжа за Ренсъм.
Хейстингс би дал всичко, за да узнае за какво госпожа Дьо Селиняк е говорила с шефа му, защото тази среща изглежда бе разстроила Едуардс.
Няколко дни по-късно секретарят се учуди много, като получи от Беатрис покана за чай. Тя пишеше, че иска да го види „по важен въпрос“ и го молеше да не казва на Едуардс за поканата. Хейстингс изпълни желанието й. Беатрис го посрещна необикновено любезно и се обърна към него с молба да й съобщи веднага, ако някоя си госпожа Дрейк телефонира на Едуардс. Хейстингс никога по-рано не бе чувал за госпожа Дрейк, но Беатрис не пожела да обясни нищо повече — каза само, че действа в интерес на господин Едуардс във връзка с деликатен проблем, който не би могла да обсъжда.
Хейстингс се съгласи с неохота и си тръгна, объркан от приятелското посрещане и от чара на домакинята.
Коя е госпожа Дрейк? Защо госпожа Дьо Селиняк се интересува дали тази тайнствена дама ще се обади на Едуардс? Хейстингс знаеше за приятелските отношения на шефа си с Беатрис и затова смяташе, че не извършва предателство, съгласявайки се с молбата й.
Секретарят мислеше за това, като седеше пред пишещата машина няколко дни по-късно и печаташе стенографираните писма, продиктувани от Едуардс.
Телефонът иззвъня. В слушалката се чу женски глас.
— Вие ли сте, Стив?
— Грешка! — отсече Хейстингс и искаше да окачи слушалката, но гласът бързо прибави:
— Жилището на господин Едуардс ли е? Стивън Едуардс?
— Да. Аз съм секретарят на господин Едуардс.
— Тук е госпожа Дрейк. Господин Едуардс вкъщи ли е?
— Не. Отиде по работа в комисията по земите. Можете да го видите в Конгреса след дванайсет часа.
— Няма ли да се върне вкъщи по-рано?
Хейстингс се колебаеше. Както изглежда, тази жена си мислеше, че има някакво право да изисква информация за Едуардс, щом използваше малкото му име.