— На мен ми се предостави случай да се омъжа. Предложих да настаним детето в сиропиталище. Но Джоан не искаше и го взе при себе си. Никой не се нуждаеше от жертвата й, тя сама взе това решение.
Едуардс стоеше пред камината. Беше закрил лицето си с длани. Благородството на Джоан препълни чашата на собственото му унижение. Сега всичко му беше ясно. Поли не лъжеше. Джак беше негов син! Чудно, че той не беше почувствал това досега. Ненапразно нещо го теглеше към момчето. Джоан, свята, чиста жена, пожертвала всичко заради любовта си към неговото дете! Джоан и Джак станаха още по-близки и по-скъпи на сърцето му. Всяка секунда той все по-остро усещаше вината си пред тях. Старият грях пареше съвестта му. В ушите му звучаха думите на Поли: „Вие, нейният приятел, нейният годеник, сте човекът, когото тя винаги е ненавиждала!“.
Разбира се, Джоан трябва да го мрази. Той изгуби и нея, и Джак!
Едуардс вдигна глава и видя лицето си в огледалото — състарено, сиво лице. Той бавно се обърна към Поли Дрейк:
— Какво искате от мен?
— Не съм казала, че искам от вас каквото и да било.
— Не, но сам виждам, че искате нещо. Какво ви е необходимо?
Поли нямаше достатъчно нахалство да каже направо какво се върти в ума й. Тя отговори уклончиво:
— Нима смятате за справедливо да нося сама цялото бреме? Не намирате ли, че би трябвало да ме възнаградите?
— Как? — рязко попита Едуардс. — Да не би да искате да се оженя за вас?
— Пази боже! — засмя се Поли. — Лоша двойка би излязла от нас! Но, както виждате, намирам се в трудно положение. Не мога постоянно да живея със средствата на Джоан!
— Искате да ви дам пари? Да се откупя от вас?
— Не вярвах, че ще бъдете толкова груб!
— Искате да се подсигурите финансово? Това ли е вашата цел?
— Трябва да се живее! — вдигна рамене Поли.
Едуардс я гледаше, поразен от цинизма и дързостта й. Поли нямаше никакво право да изисква от него каквото и да било. Ако се беше държала другояче, Едуардс навярно би й помогнал от състрадание. Но той никога в живота си не бе отстъпвал пред заплахи. Поли искаше да го изнуди!
С поведението си гостенката едновременно го дразнеше и отблъскваше. Той поиска да узнае дали тя е готова да изпълни заплахите си.
— Какво ще направите, ако откажа да се съглася с вас? — попита той.
–Ще разкажа на Джоан цялата истина! — пламна Поли. — И, разбира се, ще взема Джак!
Тя ще вземе Джак от Джоан! За пръв път Едуардс видя цялата низост на Поли. Каквото и да се случеше, тя нищо няма да получи от него! Той направи усилие, за да не покаже изумлението и гнева си.
— Ще вземете Джак от сестра си, след като тя толкова години е живяла с него, грижела се е за него?
— Защо не? Та той е мой! Джак е много мило момче, а аз се чувствам самотна.
— Но нали сте го дали на Джоан? Сама казахте това. Тя му е била майка от раждането му!
— Все пак истинската майка съм аз. Ще го взема, когато поискам.
— Това е невъзможно — възрази Едуардс. — Искате го само защото Джоан го обича! Искате да й отнемете последната утеха!
— Господин Едуардс!
— Това е вярно! Джоан е направила за вас толкова много, а вие не можете да изпитате нищо към нея, нищо, освен завист и злоба! Вие сте от онази порода хора, които не са способни на благодарност! — погледът и думите му пареха Поли. — В продължение на дълги години сте оставили Джоан да страда заради вашия и моя грях. Но сега няма да й отнемете единствената радост! Не разчитайте нито на помощта ми, нито на парите ми. Ще намеря начин да предпазя Джак от вас! Той е мой син и аз искам да остане при Джоан!
Поли скочи на крака и се отдръпна още по-настрани от Едуардс като опарена. Планът й се рушеше! Всичко се размъти в главата й от яд и разочарование.
— Последната ви дума ли е това? — попита тя, като се задъхваше.
— Да!
Едуардс млъкна. Двамата се обърнаха към вратата, зад която се чуваха развълнувани гласове. Тя се отвори и в— стаята бързо влезе Беатрис дьо Селиняк. Зад нея стояха Боб Хейстингс и Джоан.
Изясняване
Когато преди няколко дни посети Едуардс, Беатрис получи потвърждение на подозренията си относно Поли Дрейк. Нещо повече, тя заподозря и онова, за което Едуардс още не знаеше.
Животът на Джоан и Джак не беше тайна за нея. Като установи, че Поли наистина бе „жената от миналото“ на Стивън, проницателната жена без много труд се досети, че престоят на сестрите в Плевньоф и раждането на Джак бе резултат от пътуването им до Банф и краткотрайното изчезване на Поли от полезрението на всички. Натали Бен, без сама да знае това, помогна на Беатрис в разследването й. Беатрис покани девойката на закуска и научи от нея подробностите за съвместното пътуване на семейство Бен и сестрите Фриман на Запад. Датите съвпадаха.