Беатрис съзнаваше безсилието си. Искаше да помогне, но не можеше да измисли как да направи това. Предпазливостта й подсказваше, че трябва внимателно да следи постъпките на Поли.
Младата вдовица имаше неясен план. Реши да събере заедно героите на тая необикновена драма и да остави на съдбата и на Джоан да решат как да развържат сложния възел. Беше жестоко да остави Джоан в това положение — да тъне в пълно неведение какво се случва около нея. Беатрис знаеше, че приятелката й още не се беше решила да пише на Едуардс, но също така и че мълчанието и отсъствието му я измъчват много. Така не можеше да продължава.
Беатрис реши да действа.
Телефонното обаждане на Хейстингс беше сигнал за бой. Беатрис се обади веднага на Джоан по телефона, помоли я да се облече, за да отидат по магазините, и отиде да я вземе с автомобила си. Вече беше подготвила почвата за решителния разговор с Едуардс.
Когато Джоан седна до нея в колата, Беатрис каза небрежно:
— По пътя за магазините ще трябва да се отбия у Едуардс, за да му върна една книга. — Нали нямаш нищо против?
— Разбира се, че не.
— Ще го заварим вкъщи, преди да е тръгнал за Конгреса. Не мислиш ли, че ще е мило от твоя страна да му оставиш визитната си картичка?
Джоан мълчеше, като гледаше през прозореца.
— А още по-добре ще бъде, ако влезем заедно — продължи Беатрис. — Ще останем само няколко минути.
— Не знам дали ще му бъде приятно да ме види.
Беатрис се усмихна.
— Съмняваш ли се в това?
Джоан също се усмихна, но не отговори нищо.
Автомобилът бързо мина по „Кънектикът Авеню“, покрай грозната бяла постройка на английската легация. Оставаха само няколко секунди, за да се вземе решение. Тактичната Беатрис не настояваше, но когато автомобилът спря пред жилището на Едуардс, тя леко скочи на тротоара и подхвърли:
— Идваш ли?
— Да — отвърна Джоан, като слезе след нея.
В асансьора Беатрис си помисли с безпокойство, че Едуардс може още да не се е върнал или Поли още да не е дошла, или Хейстингс да не ги пусне вътре. Последната пречка Беатрис бе готова да пренебрегне. Боб, в качеството си на бдящо куче пазач, не я плашеше много.
Тя позвъни на вратата и прошепна:
— Джоан, каквото и да се случи, трябва да ми имаш доверие!
— Какво искаш да кажеш?
— Сега е късно да се отстъпва! За бога, без колебание, Джоан, иначе всичко ще развалиш!
— Беатрис, трябва да зная! — започна Джоан, но в тази минута Хейстингс отвори вратата, видя гостенките и не можа да скрие объркването си. „Поли е тук“, доволно си помисли Беатрис и каза, като влезе във вестибюла:
— Трябва да видя господин Едуардс.
Хейстингс беше твърде възпитан, за да се опита да й препречи пътя.
— Господин Едуардс е зает — възрази той. — Не бихте ли могли да наминете друг път?
— Беатрис! — повиши тон Джоан, като притисна ръка към гърдите си.
Зад затворената врата се чуваха високи гласове, които спореха.
— Госпожа Дрейк тук ли е? — попита Беатрис и спокойно тръгна към вратата. — Знам, че това не е редно, господин Хейстингс, но трябва да вляза в тази стая!
— Моля ви! — започна Боб, като избърза напред, но Беатрис властно го отстрани.
Джоан в недоумение гледаше ту приятелката си, ту Хейстингс. Поли тук! Какво значеше всичко това? Любопитството победи стеснението й. Именно на това разчиташе Беатрис. Джоан видя как Хейстингс се спусна напред, когато Беатрис улови дръжката на вратата.
— Госпожо! Не мога да ви пусна. Господин Едуардс е зает!
Но напористата гостенка вече бе отворила вратата и прекрачваше прага, без да обръща внимание на секретаря. Джоан я последва. Тя се изпълни със смелост, като видя самоувереността на приятелката си. Ясно разбираше, че Беатрис не би постъпила така, ако нямаше важни причини за това.
Въздухът в салона беше синкав от тютюнев дим. Слънцето хвърляше отблясъци по огледалата. До прозореца стоеше Поли, а на няколко крачки от нея — Стивън Едуардс с бледо, измъчено лице. Като видя Джоан, той за миг затвори очи и наведе глава. Тя изведнъж разбра какво означаваше тази странна среща. Сътресението беше толкова голямо, че тя за миг изгуби способността си да разсъждава, но сякаш за миг цялата картина интуитивно се сглоби в съзнанието й. Виждаше ясно всички подробности в стаята, забелязваше най-малките промени в лицата на Поли и Едуардс и отгатваше значението им. Чуваше всички звуци, шума на часовника, собственото си дишане, биенето на сърцето си, но сякаш не чувстваше нищо и сама се учудваше на спокойствието си.