Едуардс не помръдваше. Мълчанието, изглежда, продължи цяла вечност. Поли се изправи и се засмя неловко.
Смехът сякаш разкъса завесата. Беатрис заговори:
— Аз нося вината за това внезапно посещение, господин Едуардс. Вашият секретар се опита да ни спре.
Стивън вдигна смъртнобледото си лице.
— Защо направихте това? — с мъка изрече той.
— Исках да сложа край на нетърпимото положение. Доведох тук Джоан. Тя не предполагаше нищо, но има право да узнае истината.
— Да. Има право — повтори Едуардс машинално. Той прекара ръка пред очите си и се обърна към секретаря, който стоеше на вратата: — Оставете ни, Хейстингс.
Беатрис хвърли бърз поглед на Джоан и излезе бързо от стаята. Тя изпълни онова, което смяташе за свой дълг. С нищо друго не можеше да помогне. Джоан трябваше сама да доведе сражението до успешен изход. Тя най-после си възвърна способността да говори. Погледна равнодушно Поли и се обърна към Едуардс:
— Вие ли бяхте… онзи човек?
Джоан неволно употреби минало време, сякаш желаеше да прекара граница между Стивън Едуардс, когото познаваше, и онзи, който някога беше екскурзовод в Райската долина.
Едуардс мълчаливо наведе глава. Поли се засмя престорено. Джоан бързо се обърна към нея:
— Вярно ли е това?
— Да.
Стивън погледна Джоан в очите и каза бавно:
— Отдавна бих ви казал, но това не е моя тайна, а на госпожа Дрейк.
— Отдавна ли знаете, че Джак е ваш син? — попита Джоан, като се задъхваше.
— Не, не знаех. Госпожа Дрейк току-що ми каза! — отговори Едуардс отчаяно.
Настъпи мълчание.
— Преди няколко години, когато научих, че това се е случило — каза Джоан, като гледаше неподвижно пред себе си, — оставих сестра си в Ню Йорк и отидох в Банф да ви търся. Сезонът на езерото Луиза беше свършил. Вие бяхте заминали. Никой не знаеше къде сте отишли. Отидох в Банф, като се надявах да ви заведа в Ню Йорк и да ви накарам да се ожените за Поли, за да може детето да се роди законно.
Джоан притихна, като чакаше отговор. Но Стивън мълчеше, потиснат от мисълта как ще бъдат възприети думите му. Поли стоеше пред камината с ръце, сложени на кръста, и наведена настрани глава като любопитна птица. Джоан вдигна поглед към Едуардс и продължи:
— Оттогава положението малко се промени. Вие и Поли сте родители на Джак. Онова, което се случи с вас след езерото Луиза, не променя задълженията ви към детето. Аз му дадох името си, защото то нямаше друго. Но Джак има право да носи вашето име, господин Едуардс, и сега има същото право, както и преди седем години.
— Джоан! — извика Едуардс. — Вие искате…
Тя го прекъсна студено:
— За щастие, сестра ми е свободна. Струва ми се, вашият дълг е ясен. Трябва да се ожените за нея и да дадете на Джак името, което по право му принадлежи.
Едуардс мълчеше, слисан от величието на новата жертва, която Джоан предлагаше да принесе. Беше готова да се откаже от Джак! Поли най-после се намеси в разговора:
— За съжаление, имам други планове — заяви тя сухо.
— Какви планове могат да бъдат по-важни в сравнение с майчиния дълг? — с укор попита Джоан.
— Това е невъзможно! — изстена Едуардс и се обърна.
Джоан го погледна, стана, мина покрай него и отиде до прозореца.
— Това е единственият достоен изход.
Едуардс я последва с тъжен поглед, отпусна се в креслото, в което допреди малко седеше Джоан, и закри лицето си с ръце.
— Не мога. Не мога — промърмори той отчаяно.
Любимата му се обърна.
— Длъжен сте!
Джоан сама не съзнаваше какво говори. Струваше й се, че някаква външна сила я ръководи. Стивън вдигна измъченото си лице.
— Не изисквайте от мен това, Джоан!
— Не мога да постъпя другояче — спокойно повтори тя. — Мисля за Джак. Това е единственото нещо, което искам от вас — гласът й трепна. — Име за сина ви! За моя син.
Последните думи тя изрече едва чуто. Стивън стана и я погледна отчаяно.
— За вашия син… и за моя — повтори той. — Джоан! Вие ме погубвате с това желание!
— Обещайте! — каза девойката тихо.
— Добре — каза Едуардс, като наведе глава и се обърна към нея, — ще направя това, което искате!
Поли не се сдържа и се изсмя гръмко.
— Виждам, че вече се разпореждате със съдбата ми! Не мислите ли, че най-напред трябваше да поискате съгласието ми? Какъв смисъл има да се жени човек, когато знае предварително, че това ще бъде мъчение? Нямам намерение да се жертвам!
Едуардс я гледаше с презрение и съжаление.