— Време е да се разберем един с друг, веднъж завинаги — продължи Поли. — Вие обичате да участвате в мелодрами, но аз ще говоря откровено. Няма да се омъжа за Стивън Едуардс. Вече за никого не искам да се омъжвам! Не ми е нужно това удоволствие!
Като каза каквото й беше на душата си и като циментира позицията си, Поли погледна предизвикателно Джоан. Едуардс постепенно си върна спокойствието и способността да разсъждава. Знаеше какво иска Поли. Време беше и Джоан да узнае това. Той се обърна с тих глас към Поли:
— Какво искате в такъв случай?
— Най-после един умен въпрос! Какво искам? Струва ми се, това е ясно. Пари! Омръзна ми да бъда бедна. Казах ви, че ще бъда откровена. Искам пари!
Настъпи мълчание. Джоан ужасно се засрами от сестра си.
— За да се плати за какво? — попита тя, натъртвайки на всяка сричка.
Поли видя гневен пламък в очите й, но повдигна рамене лекомислено.
— Поне за това, че ще се махна от пътя ви. Можете да си оставите Джак. Нека Стивън преведе прилична сума пари на мое име! Тогава ще се махна и няма да ви преча!
Едуардс искаше да заговори, но Джоан го прекъсна.
— Не! — извика тя, като пронизваше с поглед Поли. — Вие двамата трябва да поправите злото, което сте причинили на детето? За пари и дума не може да става! Няма да получиш нито един долар!
Джоан спря, за да си поеме дъх, и горещо продължи:
— Ти беше откровена. Ще ти отговоря със същото. Няма да търпя повече никакви нови унижения заради теб. Дълго носих тежестта на твоя грях, но сега това свърши! Вече не чакай от мен нито помощ, нито подкрепа! Забранявам ти да се опитваш да изкопчиш пари от това, чуваш ли, забранявам ти! Ще изпълниш моите условия! Ще се омъжиш за него, но ще се откажеш от каквито и да било претенции върху парите му! Вашият брак е необходима формалност, за да се узакони Джак.
— Не — със смях повтори Поли, — не се готвя да се омъжвам.
— Ще изпълниш условията ми или още днес ще се махнеш от къщи!
— Мислиш ли? — каза Поли предизвикателно. — Ако знаеш само колко си смешна, Джоан! Не можеш да ме накараш да направя това, което не искам! Никога не си можела! Винаги съм постъпвала както си искам! Никой не може да ме накара!
Гласът на Поли стигна истерично кресчендо:
— Мислиш си, че ще се омъжа по твоя заповед? Не, не и не! Не бих го направила дори и сама да го исках. Не мога. Не мога! Ха-ха-ха!
Джоан я улови за ръката и силно я разтърси.
— Не можеш ли? Какво искаш да кажеш с това?
Поли се изскубна яростно.
— Казах ти, че съм се развела с Джо, но това не е вярно! Не съм получила развод. Е, какво? Надявам се, че сега ще ме оставите на мира, нали? О, как ви мразя! Мразя, мразя!
Тя се строполи в едно кресло, като плачеше в нервен припадък от безсилна злоба и изпусна шишенцето с лекарство, което стискаше в ръка. Джоан се втренчи в нея за миг, после вдигна шишето от килима, погледна етикета, ядоса се и го хвърли в камината. То стана на парчета.
Няма нищо по-ужасно от гнева на търпелив човек. Джоан твърде дълго бе страдала мълчаливо. Сега очите й хвърляха мълнии. Цялата се преобрази. Стивън неволно й се възхищаваше, макар да осъзнаваше, че сам е достоен да бъде съден жестоко.
Звукът от счупено стъкло стресна Поли и я накара да се опомни. Тя се изправи в креслото. Джоан стоеше над нея като ангел-отмъстител.
— Засрами се! — повтаряше Джоан, като се задъхваше. — Нещастнице!
Поли се опита да издържи погледа й, но не можа. В нея имаше нещо, което по-малката сестра никога не беше виждала. Тя с мъка стана и разтърка очи.
— Струва ми се, че е по-добре да си отида. Все едно, всичко рухна! — каза Поли, вдигна рамене, засмя се и се обърна към Стивън: — Мислите ли, че тя ще се омъжи за вас след всичко това? Никога! Тя винаги ви е мразила, много повече от мен. Оставям ви двамата, за да можете да обсъдите ситуацията! Желая ви успех, Стив!
Поли излезе с гордо вдигната глава и хлопна вратата след себе си. Отвъд долетяха гласове и отново смехът на Поли, после настъпи тишина.
Джоан гледаше през прозореца, като се мъчеше да потисне вълнението си. Тя се обърна бавно и се приближи до Стивън. Гласът й звучеше спокойно.
— Преди да си отида, искам да ви кажа няколко думи.
— Нима не се измъчихте достатъчно? — попита Едуардс тихо.
Джоан продължи, сякаш не го чу:
— Най-напред ви благодаря за съгласието. Не сте виновен, че Поли се отказа.
Стивън мълчаливо наведе глава. Джоан прибави почти шепнешком:
— За всички ни това беше съдбоносен ден. Струва ми се, че всичките ми седемгодишни страдания се съсредоточиха днес в тази стая. Преди да се сбогуваме, искам да знаете нещо. Онова, което ви се е случило преди много години, не променя чувствата ми към вас.