— Джоан, мила!
Тя вдигна ръка. Ясният й и решителен поглед спря Едуардс.
— Не бива. Моля ви! Имам нужда от вашата помощ за това, което трябва да ви кажа. Разбирате ме, нали?
— Не — пресипнало рече той. — Искам все още да мога да се надявам…
— Трябва да разберете, че това не може да се случи. Ние най-напред трябва да мислим за Джак, а не за себе си. Бих забравила вашата минала грешка, ако не беше той. — Тя се усмихна горчиво и продължи: — Винаги съм мислила, че омразата ми към вас, към човека, който предизвика това стечение на обстоятелствата, е най-силното, най-яркото чувство, което съм изпитвала през всичките тези години на унижения. Но сега знам, че това не е вярно. Най-хубавото нещо в живота ми бе любовта, достатъчно силна, за да погълне дори тази омраза!
Едуардс закри лицето си с ръце. Звук, приличащ на ридание, се изтръгна от гърдите му.
— Такава любов изпитвам към вас, Стивън — каза Джоан тихо.
— Джоан! — изпъшка той. — Позволете ми!
— Не, не. Каквото и да кажете сега, нищо не може да се промени. Знам, че сте благороден човек. Доказахте това. Но сестра ми стои между нас, Стивън. — Тя помълча малко и прибави неуверено: — Относно Джак… Ще ви пиша. Ще се споразумеем някак.
Едуардс я прекъсна бързо:
— Джак е ваш син — каза той с разтреперан глас. — Никой няма да ви го отнеме! Нямам никакви претенции спрямо него. А тя няма да посмее!
— Благодаря ви! Когато пожелаете да го видите, ще го изпращам да ви гостува.
— Довеждайте го, Джоан!
— Не. Аз никога повече няма да дойда. Сбогом, Стивън!
Тя му протегна ръката си и бързо излезе от стаята.
Любовта побеждава
Беатрис седеше в кабинета с Хейстингс и се мъчеше да говори за най-обикновени неща. Зад вратата се чуваха гласове. Тя стана и нервно закрачи из стаята. Точно в този момент вратата се отвори. В кабинета се втурна Поли, смеейки се истерично. Без да обръща внимание на Беатрис, се повъртя пред огледалото, бързо оправи шапката си и излезе от къщата.
Какво значеше това? Хейстингс мрачно се усмихна и продължи да чука по стоманените клавиши на пишещата си машина. Той се овладя и не показа, че да вижда най-различни жени в особени настроения в дома на Едуардс, е ужасно необичайно.
Беатрис запали цигара и с нетърпение зачака да види какво ще стане по-нататък. „Дано господ помогне Джоан и Стивън да се разберат!“, си мислеше тя.
Най-после Джоан излезе. Изглеждаше, както Беатрис описваше после на Едуардс, „като гипсова статуя на светица“, с тъмен блясък в очите, но спокойна, „сякаш току-що се е молила край възглавницата на умиращ“.
Стивън остана зад вратата. Беатрис угаси цигарата и Хейстингс ги изпрати до асансьора.
— Джоан — заговори Беатрис, когато автомобилът тръгна, — надявам се, разбираш защо постъпих така.
— Разбира се, Беатрис. Не можеше да постъпиш другояче.
— Кажи ми, Джоан!
— Няма какво да ти кажа. Поисках да се оженят, но излезе, че Поли не е разведена с Джо Дрейк!
— Слава богу! — извика Беатрис с такова облекчение, че Джоан я погледна с укор.
— Да не говорим за това — каза тихо тя. — Всичко е много сложно. Трябва да се успокоя. Няма да ми се разсърдиш, ако помълча, нали?
— Значи, сега не ти трябвам? — попита Беатрис тъжно.
— Не, мила. По-късно ще ти се обадя. Довиждане!
Джоан прояви смелост и твърдост в разговора с Едуардс и отлично се владееше пред Беатрис. Присъщата й гордост помогна за това.
Когато се прибра и влезе в стаята си, обаче самообладанието й я напусна. Джоан се отпусна в любимото кресло при прозореца и замръзна в неподвижно отчаяние. В гърдите й, вместо сърце, сякаш имаше оловна топка. Никога преди не се беше чувствала толкова разбита и потисната.
Тя осъзна чувствата си към Стивън с кристална яснота. Той си беше същият. Към него Джоан изпитваше по-дълбоко състрадание, отколкото към себе си. Онази злощастна история с Поли се беше случила преди много години. Сега той я изкупи с благородството си, с готовността си да се пожертва. Нищо не опетняваше спомена за приятелството им, това, което Стивън беше в живота й, и което тя, Джоан, беше за него.
Само Поли стоеше между тях. Ако беше друга жена, всичко би могло да се забрави. В душата на Джоан вече нямаше и капка съжаление към сестра й. Предателката свали маската си. Джоан се ужаси, като разбра, че студеното презрение е убило в нея обичта, която някога изпитваше към Поли. Тя беше груба и безсърдечна. Нима заради това подло същество Джоан пожертва младостта си, доброто си име, щастието си? Горчива подигравка на съдбата!