Джоан се мъчеше да се утеши с мисълта, че не заради сестра си принесе тази жертва, а заради Джак. Тя бе съжалила беззащитното дете.
Първата й инстинктивна мисъл беше да даде на Джак име, като ожени Стивън и Поли. Излъга се. Но съвестта й беше чиста. Тя си спомни за Джак въпреки собственото си страдание, помисли за него, преди да се отдаде на собствената си скръб.
Сега й беше ясно защо Поли излъга, като каза, че е разведена с Джо. Това беше хитрост, за да предизвика състраданието й, за да покаже, че в материално отношение зависи от щедростта й. Всичко това беше ужасно! Поли трябва да замине — къде, сега й беше все едно. Само да не я вижда, да не чувства присъствието й близо до себе си, да опази Джак от нея.
Беатрис видя Стивън Едуардс едва след седмица. Тя умишлено избягваше да го среща. Той й се обади по телефона, за да поиска позволение да я посети. На Беатрис й се стори, че Стивън е по-спокоен и уверен в себе си. Тежестта се беше смъкнала от плещите му.
Признанието винаги облекчава душата и откакто Джоан научи тайната му, той вече не беше така потиснат.
Беатрис приготви чай и му разказа малкото, което знаеше.
След драматичната среща у Едуардс между Поли и Джоан се състоял решителен разговор. Джоан й беше разказала за това много сдържано, но Беатрис разбра, че Поли е отишла късно вечерта при сестра си с нови молби и обещания.
Какво й беше казала Джоан, госпожа Дьо Селиняк не знаеше, но на следната утрин багажът на Поли беше изнесен от къщата и самата тя скоро го последва. Джоан й беше определила месечна издръжка — колко точно, също не се знаеше, но във всеки случай повече, отколкото Поли заслужаваше. Условието на голямата сестра било, че Поли няма да й пречи да осинови Джак по всички изисквания на закона.
Беатрис беше уверена, че Поли най-сетне ще остави сестра си на мира и че Джоан никога вече няма да се поддаде на чувството си на съжаление към низкото същество.
Спокойствието на приятелката сякаш потвърждаваше нейното безвъзвратно решение.
Джоан сякаш бе приела нова вяра, а няма по-големи фанатици от новопокръстените, които са се отрекли от старите идеали. Всичко това беше чудесно! А дали Стивън беше виждал Поли Дрейк?
Оказа се, че я е виждал. Поли го чакала в дома му, когато вечерта се върнал от Конгреса. Едуардс не искал да я приеме, но все пак излязъл при нея. Съжалил я. Поли го помолила „да й даде назаем“ хиляда долара.
Освен това се оплакала за счупеното си шише с лекарство, от което много се нуждаела. Тя споменала нещо за „лекар, който да й напише рецепта“. Коленичила пред камината и започнала да рови в пепелта. Стивън й помогнал. Етикетът бил цял. Поли се зарадвала. Не била на себе си.
— Наркотик! — извика Беатрис. — Каква мръсотия! И какво, дадохте ли й пари?
— Хиляда долара не са много — смутено промърмори Едуардс. — Твърдеше, че не притежава нищо. Подписах й чек.
Беатрис не одобри решението му. Добре че Джоан не знаеше за това.
— За какво мислите? — попита домакинът.
— За какво ли? — повтори Беатрис. — Право да си кажа, не зная какво да мисля! Признавам се за победена — поне временно.
— Как да разбирам това?
— Както искате! Зимата още не е свършила!
— Това е много загадъчно!
— Дойдохте тук не за да ме видите, — усмихна се Беатрис — а за да ви дам чай, сандвичи и надежда.
— Наистина ли мислите, че Джоан говореше искрено и че никога няма да се съгласи? — попита Стивън тихо.
— Разбира се, беше искрена! За нея целият смисъл е в самоотричането. Струва ми се, че тя би престанала да се смята за честна жена, ако не се принася в жертва за някого! — каза Беатрис с усмивка.
— Моля ви, не се смейте! Да говорим сериозно!
— По никакъв начин! — Беатрис си взе бонбон. — Ето, стават вече два месеца, откак се мъча за вас двамата!
Сега всичко свърши! Нямам повече намерение да се тормозя.
— Какво трябва да направя? — попита Едуардс като помълча.
— Снабдете се с търпение!
— Какво искахте да кажете, когато говорехте, че зимата не е свършила?
Беатрис се усмихна.
— Нищо не казвам, просто ви го съобщавам. Виждали ли сте Джак?
— Не, но много ми се иска да го видя!
— Чудесно! Утре след обяд ще го взема от Джоан и ще ви го доведа!
— Тя няма ли да се разсърди?
— Все ми е едно, дали ще се разсърди или не! Имате права над него.
Беатрис уреди на Едуардс няколко срещи с Джак. Тя заяви на Джоан, че Стивън настоява за тях и според нея той заслужава да общува със сина си. Това убеди майката да не се противи. Джак отиваше да се видят в дома на Едуардс или в този на Беатрис. Два-три пъти Стивън отиваше на „Лафайет Скуеър“, където Джак се разхождаше сутрин с гувернантката си.