Поли дълго не можа да възвърне силите си. Остана си слаба и крехка, уморяваше се бързо.
Един ден Джоан мислеше за сестра си, като седеше на морския бряг и полекичка поклащаше с крак количката със спящото дете. Когато то се събуди, Джоан стана и бавно подкара количката назад към селото.
Ако бе завила по пряката пътечка, тя навярно щеше да избегне драмата, която преобрази целия й живот. Но младата жена тръгна по шосето, където я очакваше съдбата й под формата на голям автомобил, който се приближаваше от север.
Джоан се спря край пътя, като спокойно зачака колата да мине покрай нея. Но шофьорът забави ход, спря пред нея и попита за пътя към Париж.
Джоан не успя да отговори, защото от задната седалка се чуха възбудени гласове:
— Джоан! Джоан Фриман!
Докато се мъчеше да събере мислите си и да намери изход от положението, от автомобила изскочиха две жени и се спуснаха да я прегръщат. Това бяха нюйоркските й приятелки — Елоиз Даунинг и омъжената й сестра, госпожа Къртис.
— Виж ти, каква неочаквана среща! — зачуруликаха те. — Колко добре изглеждате, мила Джоан! Поли също ли е тук? Ние мислехме, че сте в Швейцария! Защо се криете в тази дупка? Откога гледате деца? Какво прелестно бебе! На гости у познати ли сте тук? Трябва да ни съжалите, Джоан, и да ни поканите на обяд! Умираме от глад.
Джоан се притесняваше ужасно и не знаеше какво да прави. Осъзнаваше каква опасност я грози при тази среща. Госпожа Къртис беше известна клюкарка. Със сестра й принадлежаха към богатото нюйоркско общество и поддържаха приятелски връзки със семейство Фриман. Разбира се, не можеше и дума да става да им се довери тайната на Поли — след няколко дни тя щеше да стане известна на всички!
Как да постъпи? Детето се разплака, обезпокоено от необикновеното оживление. Докато познатите й я засипваха с въпроси, Джоан мислеше трескаво. Да ги покани във вилата, където ще видят болната Поли, значеше да издаде сестра си. Не, те не трябваше дори да знаят, че Поли е тук! Любопитството на Елоиз и на сестра й обаче бе вече възбудено. Ако ги изпрати в селската кръчма, те ще разпитат бъбривата собственичка и тя, разбира се, ще им разкаже всичко, което знае за американските гостенки.
Джоан чувстваше, че мълчанието й започва да се изглежда подозрително на приятелките й.
— Много съжалявам, че Поли не е тук — каза тя. — Поли е в Англия. Аз съм на гости у едни познати французи, за съжаление, не мога да ви поканя. А кръчмата в селото е много лоша. Мисля, че е по-добре да обядвате в Сен Сервен. Не е далеч. В Париж ли отивате? Ще се отбия при вас някой път.
— Кога се готвите да отидете в Париж? — попита Елоиз.
— Още не знам. Ще ви пиша.
Настъпи кратко мълчание. Джорджия Къртис се засмя.
— Винаги сте били тайнствена, Джоан! Признавам си, че разпалихте любопитството ми! Заслужаваше ли си да дойдете във Франция чак от Америка, за да прекарате лятото в такава дупка и да гледате чуждо дете? Не разбирам.
— Уморих се. Искаше ми се да поживея на село, да не виждам хора.
— По-точно — нас? Благодаря! Виждам, че е по-добре да се махаме оттук, Елоиз!
— Не говорете така, Джорджия! — изчерви се Джоан. — Нали разбирате, че не мога да ви поканя в чужда къща. Приятелите ми са малко странни, старомодно френско семейство… и не са свикнали с чуждите обичаи.
Джоан явно беше смутена. Обърканите думи не подхождаха на обичайната откровеност и самоувереност, които тя излъчваше.
— О, разбира се — непринудено извика госпожа Къртис, — не искаме да се натрапваме.
Тя внимателно погледна детето и промърмори:
— Какво прелестно бебче! Истински херувим! Колко е голямо? На два месеца, не повече, нали?
— На три — отвърна Джоан.
— Е, довиждане! Време е да вървим, Елоиз!
Двете жени целунаха Джоан и седнаха в автомобила. След една минута колата се изгуби по шосето.
Джоан реши да не казва на сестра си за злополучната среща, като знаеше как Поли ще се притесни само при мисълта, че тайната й може да бъде разкрита.
Вечерта, когато сестрите седяха сами в малката трапезария на вилата, навярно върху лицето на Джоан неволно се беше изписало безпокойството й, защото Поли заподозря, че нещо не е наред и засипа сестра си с въпроси. Джоан най-после й каза истината, обаче се престори, че не отдава значение на случката и се опита да убеди Поли, че е успяла да разсее подозрението на приятелките им. Поли се разтревожи не на шега и упрекна сестра си в непредпазливост. Постепенно премина от несправедливи укори към сълзи и викове. Джоан запази самообладание, успокои я и най-после я убеди да си легне.