Беатрис бе трогната от вълнението на Едуардс, когато видя момчето за пръв път след дълга раздяла. Тя подробно разказа за тази сцена на Джоан, която отговори с някаква обща фраза. Обаче Беатрис беше умел психолог, уменията й да проумява чувствата и настройките на хората стигаха почти до гениалност. Изведнъж тя съвсем престана да говори на Джоан за Едуардс, дори избягваше да споменава името му.
Тази маневра подейства. След няколко плахи и несполучливи опита да накара приятелката си да говори за любимия й, Джоан се пребори с обичайната си сдържаност.
— Ако искаш, можеш да ми кажеш откровено какво мислиш за мен, Беатрис — каза тя многозначително.
— Искаш да знаеш искреното ми мнение ли?
— Да! Каквото и да е то, е по-добро от равнодушието ти!
Беатрис погледна Джоан, помисли за миг и заговори разпалено:
— Мразя нетърпимостта, Джоан! Това е единственото нещо на света, към което сама се отнасям с нетърпимост! Миналото на всеки човек принадлежи само на него — независимо от това добро ли е или лошо. Нито една жена няма право да иска мъжът й да й е бил верен по времето, когато не е знаел за съществуването й! Това е безсмислено! А ти точно това искаш!
— Но става въпрос за моята сестра!
— Глупости! Можело е да се случи със сестрата на когото и да било. Случайно е била твоята. Какво от това? Напротив, това е смекчаващо вината обстоятелство! Поли?! Нима не си представяш как е протекъл целият този глупав роман? На Поли страшно й е омръзнало да стои със семейство Бен в Банф и е избягала на езерото Луиза. Побъркала се е от неочакваната свобода, от жаждата за приключения. Нима простодушен младеж, какъвто тогава е бил Стивън, е можел да устои в борбата с такова дяволче като Поли? Тя на всяка крачка го е омайвала с лудориите си, галела го е, усмихвала се е многообещаващо, проливала е сълзи — знаеш как ги умее тези неща!
— Едуардс ли ти разказа това? — попита Джоан развълнувано.
— Не. Нищо не ми е обяснявал. Но не съм такава глупачка, че да имам нужда от подробни описания! Впрочем, Едуардс ми каза, че е предложил на Поли да се оженят, отишъл в хотела с намерение да я заведе при най-близкия свещеник — и научил, че тя заминала, без да си остави адреса!
— О!
— Не ти ли е казала? Нищо чудно, че не си го намерила, когато си пристигнала в Банф! Той напуснал хотела още същия ден, ядосан на себе си и на Поли за това, че го е отхвърлила. Не си знаела и това! Но би могла да се досетиш! Сега знаеш истината. Повтарям ти думите на самия Стивън. Той имаше право да ми го каже, също както аз имам право да ти го предам. Ако искаш да съм откровена, ще ти кажа направо, че намирам поведението ти за жестоко и неразумно!
— Мъчех се да се ръководя от вътрешното си чувство, Беатрис. Откритието така ме потресе, нещо в мен умря онзи ден, когато отидох с теб в жилището на Едуардс. После страдах ужасно. Можеш да разбереш това, нали? Сътресението отмина, а раните останаха и боляха.
Беатрис се усмихна и забеляза:
— Човешкият организъм има невероятни способности за оздравяване.
— Не знам — промърмори Джоан замислено.
Беатрис погледна приятелката си. Силен, волеви профил, не съвсем правилен, полуотворена уста, сякаш готова да се усмихне.
— Обичам да мечтая, Джоан — каза Беатрис. — И ме хваща яд, когато мечтите ми не се сбъдват. Ще бъда много нещастна, ако всичко не свърши благополучно за теб и Стивън!
— Горката Беатрис! — Усмихна се Джоан. — Колко мъки и грижи ти причиних!
Тук разговорът прекъсна.
В един слънчев майски ден, към три часа следобед, Стивън Едуардс вървеше бавно по „Кънектикът Авеню“. Той си мислеше, че скоро ще трябва да замине за Колорадо за цялото лято по работа, свързана с неговите избиратели там. Не се беше виждал с Джоан. Подчиняваше се на желанието й и избягваше да я среща, като се задоволяваше да вижда за малко Джак, при което напълно стигна до убеждението, че той е най-прекрасното момче на света. При това не губеше надежда рано или късно да спечели Джоан. Беатрис го съветваше да бъде търпелив, но търпението се изчерпваше. Като знаеше, че скоро ще трябва да напусне Вашингтон, той беше готов да заложи всичко на една карта и да направи последен, отчаян опит да си върне благоразположението на любимата жена и да й направи предложение.
Погълнат от мислите си, Стивън вървеше, без да гледа встрани, и не чу как зад него се разнесе детско топуркане. Малки ръце го гушнаха през краката. Чу се весел смях.
— Вие сте заловен, господин Едуардс, няма да ви пусна!
— Джак! Замалко щях да падна!
Стивън вдигна момчето на ръце и се обърна, търсейки с поглед гувернантката. Вместо госпожица Дюпюи, обаче, той видя Джоан!