Младият мъж остави Джак на земята и застана нерешително, с шапка в ръка. Страните на Джоан леко се зачервиха, тя се усмихваше мило.
— Джак е станал голяма лудетина, нали? — с мъка изрече Едуардс.
— Страхувам се, че сте го разглезили!
— Трудно е да не го глези човек!
Няколко секунди младите хора се гледаха един друг объркано, после се разсмяха.
— Ще тръгна с вас — каза Стивън. — Трябва да поговорим за Джак. Нали нямате нищо против?
— Не.
Детето вървеше между тях и бъбреше неуморно.
Джоан заведе госта в библиотеката. Стивън разбра какво искаше да каже Беатрис, когато говореше, че Джоан прилича на „гипсова статуя“. Сега у нея имаше особена одухотвореност и невероятна крехкост, каквито преди не беше забелязал. Той реши да не й дава възможност да мисли за миналото. Настоящето беше негово.
— Знам, че нищо не мога да кажа за свое оправдание, Джоан — нищо, за което сама да не сте се досетили. Да не говорим за миналото. То е свършено. Вие сте мой съдия. Обичам ви, знаете това. Но има нещо по-важно дори от нашата любов. Говоря за Джак. Вие искате той да носи моето име. Дайте му името ми, Джоан!
Стивън направи крачка към нея.
— Джоан, не повярвах, когато казахте, че няма надежда за мен. Опитвах се да се подчиня на желанието ви, мълчах и не търсех среща с вас. Но това не може да продължава така. Следващата седмица трябва да напусна Вашингтон. Не мога да замина, без да получа окончателния ви отговор!
Джоан вдигна глава и замислено се вгледа в очите на Едуардс. Той я улови за ръката.
— Хайде да се оженим, Джоан! Така всичко ще се нареди. Ще ви посветя целия си живот. Толкова много сте прощавали. Не можете ли да простите още веднъж?
Джоан се разтрепери. Залитна. Стивън я прегърна.
— Погледнете ме, Джоан! Аз съм същият както и преди няколко месеца! Обичахте ме тогава! Обичате ме и сега.
Тя бавно вдигна лице и затвори очи. Едуардс я целуна по устните.
— Да, обичам ви — прошепна. — Нищо друго не е важно. Дори Поли.
— Ще дойдете ли с мен в Колорадо?
— Където кажете — накрай света!
Джак слизаше на пръсти по стълбите. В едната си ръка държеше ласо, а в другата — ловджийски нож, който с голям труд бе изрязал от дърво. Мъчеше се да не вдига шум, защото беше на лов. Имаше съсредоточен, сериозен израз на лицето, когато влезе в салона и се промъкна до завесата, която го отделяше от библиотеката. Жертвите му стояха с гръб към него, като се бяха притиснали един към друг и си шепнеха. Това малко го учуди, защото в стаята, освен тях, нямаше никой.
Джак се изправи и хвърли ласото, както го беше учил Едуардс. То падна върху раменете на Стивън и Джоан.
Момчето го затегна с щастлив смях.
Обработка sqnka TtRG
Сканиране и разпознаване: sqnka, 2017
Корекция и форматиране: sqnka, 2017
Информация
Издание:
George Gibbs
Sackcloth and Scarlet
1924
Джордж Гибс
Другото лице на любовта
Американска Трето издание
© Николай Бюлев, превод, 1932
© Николай Киров, корица и библиотечно оформление, 2017
© Милениум, 2017
ISBN 978-954-515-407-2
notes
Бележки под линия
1
Банф е град в провинция Албърта, Канада. Там се намира първият национален парк на Канада, разположен сред Скалистите планини на около 130 км от Калгари — б. р.
2
Конгресът на САЩ е висшият орган на законодателната власт в страната. Той е двукамарен, включва Камарата на представителите и Сената — б.р.