Поли прекара неспокойна нощ и на сутринта беше отново болна. Джоан повика доктор. Той преслуша сърцето на Поли. Нервното състояние на пациентката много го обезпокои. Той не зададе никакви въпроси, но настоя болната да остане в леглото и да се пази от вълнения.
Джоан се убеди от случилото се колко слаба и крехка е още Поли. Тя почти се срамуваше от собственото си цветущо здраве. Мъчеше се да бъде по-търпелива и любезна със сестра си от обикновено, прекарваше по цели дни в стаята й и я утешаваше.
Времето минаваше и Поли си внуши, че срещата на пътя няма да има последици.
След няколко седмици Джоан получи писмо от Каролина Брайд, тяхна съседка в Ню Йорк, която бе отседнала в Париж в един хотел с Елоиз Даунинг и семейство Къртис. Там се бяха настанили и много други американци.
Мила Джоан — пишеше Каролина, — страшно съм разстроена от разговора, който чух тази вечер. Играхме бридж у Клиф Браун. Лееше се алкохол и се пускаха много шеги. Джорджия Къртис също беше там. Както знаете, тя обича да дърдори повечко, особено след коктейл. Джорджия разказа, че ви срещнала в Бретан с някакво дете и двусмислено загатваше за причините, които са ви накарали да прекарате лятото в такова усамотение. Не мога да повярвам на това! Джорджия трябва да си получи заслуженото за такава мръсотия. Няколко наши познати чуха какво говори. Семейство Къртис и Елоиз заминават следващата седмица, затова трябва да дойдете веднага. Много съм разстроена. Такива клюки се разпространяват със страшна бързина. Елате в Париж с Поли и докажете на всички, че Джорджия е нахална клюкарка и лъжкиня.
Ваша Каролина
П.П. Разбира се, ще отседнете при мен в хотела.
Джоан страшно се разтревожи. Безпокойството й скоро бе заменено с гняв. Тя съзнаваше, че трябва веднага да направи нещо, да опровергае приказките на Джорджия, да не й даде възможност да ги повтори в Ню Йорк.
Поли още не излизаше от спалнята. Оправяше се бавно. Джоан разбираше, че не трябва да казва на сестра си за писмото. Поли не биваше да знае! Поне докато не закрепне съвсем.
Джоан прегледа разписанието на влаковете в указателя и бързо се приготви за заминаване. Съобщи на Поли за поканата на Каролина Брайд и каза, че пътуването до Париж е необходимо, за да направи някои неотложни покупки за детето.
В хотела госпожица Брайд с развълнуван шепот повтори на Джоан онова, което пишеше в писмото. Джорджия се беше ограничила със загатвания, но бе направила това така, че никой не се съмняваше, че Джоан е станала майка.
Като гореше от яд, Джоан се обади по телефона на семейство Къртис и каза, че ще се отбие у тях след обяд.
Вярна на приятелката си, госпожица Брайд тръгна с нея.
Джорджия Къртис току-що се беше върнала от езда в Булонския лес и ги посрещна с пресилена любезност. Тя поръча чай, непринудено се отпусна в едно кресло и запали цигара.
Джоан беше много бледа, но спокойна. Тя твърдо реши да се владее.
— Не мислите ли, Джорджия — спокойно започна тя, — че не беше хубаво от ваша страна да разказвате оная долна история, която Каролина ми повтори?
Госпожа Къртис потрепери, погледна Каролина и се засмя:
— Вие ли ме издадохте?
— Да, писах на Джоан — развълнувано каза госпожица Брайд. — Това беше много подло! Още тогава ви казах това, Джорджия. Смятах за необходимо да предупредя Джоан.
Госпожа Къртис вдигна рамене и се обърна към девойката:
— Затова ли дойдохте в Париж? Какво ще ми кажете?
— Бъдете така добра да ми повторите онова, което сте казали!
Джорджия изтърси пепелта от цигарата си.
— Казах, че съм ви срещнала в Бретан, в едно загубено село и че сте возели детска количка.
— Това ли е всичко?
— Струва ми се — всичко. Ах, да! Казах още, че ми се е сторило странно, задето гледате дете макар и чуждо. — Тя се засмя. — Това е вярно, Джоан! Не ви отива да говорите така. Особено когато човек познава вашите навици добре като мен.
— Това ли е всичко? — повтори Джоан, като погледна госпожица Брайд.
— Да, Джорджия не каза нищо повече, но не е там работата! — намеси се Каролина възбудено. — По-важното е как беше изречено това и как го разбраха всички. Просто не можах да понеса това, Джоан!
— Напълно ви разбирам — спокойно каза Джоан и се обърна към Джорджия: — Това е било много подло от ваша страна, Джорджия! По-добре щяхте да направите да излъжете, отколкото да загатвате такива неща!
— Така ли?
Госпожа Къртис се изправи в креслото с крива усмивка:
— Странно е да се чуват такива резки думи от жена, която има неприлична тайна!
— Нямам тайни! — извика Джоан. — Казах ви истината. Това дете не е мое, а на една моя приятелка.