Джорджия се засмя. По природа тя не беше лоша жена, но бе лекомислена, самолюбива и разглезена. Такива жени са способни отчаяно да се защитават, когато ги притиснат до стената — особено ако съзнават, че не са прави.
— Ваша приятелка? Възможно — каза тя надменно. — Но никак не ми харесва, когато ме наричат лъжкиня, Джоан! Това не е прието в нашето общество. Уверявам ви, че нищо не бих казала, ако нямах сериозни причини за това.
— Вие сте полудели!
Самоувереността на Джорджия не на шега смущаваше Джоан. Дали наистина не е научила нещо?
— Напротив. И дори сега ще ви докажа това — възрази Джорджия. — Вие не ме пощадихте в изразите си и аз ще ви отвърна по същия начин. Ще започна с това, че не ви повярвах, когато ми казахте, че сте на гости у някакво френско семейство. В рибарско село! Това е твърде необичайно. Освен това се смутихте, страшно се смутихте, когато ни видяхте! Елоиз също забеляза това.
— О, Джорджия, как можете!
— Защо да не говоря истината? След онова, което ми казахте?
Джоан не намери отговор. Следващите думи долетяха до нея като насън:
— Нашият автомобил се повреди тъкмо когато бяхме излезли от селото. Трябваше да спрем в един гараж, за да го поправят.
Госпожа Къртис помълча малко и попита:
— Искате ли да продължавам, Джоан?
Джоан мълчеше. Госпожица Брайд напрегнато слушаше.
— Старецът собственик излезе много приказлив. Докато синът му и шофьорът се занимаваха с автомобила, той бъбреше с нас. Като разбра, че сме американки, ни попита дали не познаваме госпожица Фриман и нейната сестра, която доскоро боледувала след раждане? Аз и Елоиз не задавахме въпроси, но не можехме да не чуем това, което ни говореше старецът, нали?
— Джоан! — прошепна госпожица Брайд, като притисна ръце към гърдите си.
Джорджия се усмихна.
— Както виждате, вие бяхте несправедлива към мен! Бих могла да разкажа цялата история, ако исках.
Джоан мълчеше, като напразно се мъчеше да измисли някоя лъжа, която би опровергала жестоката истина.
— Много съжалявам, че стана така, но не съм виновна за това — каза Джорджия и прибави по-меко: — Сега съжалявам, задето разказах, че ви видях с детето. Исках да се пошегувам и мислех, че всички ще приемат това като шега — тя се обърна към госпожица Брайд: — Защо трябваше да пишете на Джоан и да забърквате цялата тази каша?
Каролина съвсем се слиса.
— Бог знае защо!
Джоан седеше като на тръни. Тя се мъчеше да събере мислите си, но можеше да мисли само за Поли, за бедната Поли и за детето. Ако Поли узнае… Тя няма сили да се бори. Новото сътресение може да бъде съдбоносно — така каза докторът. Ако Поли узнае, че Джорджия Къртис е разбрала тайната й?!
Джорджия пак заговори, но думите й долитаха отдалече, като от мъгла.
— Много съжалявам, Джоан, съжалявам за всичко. Разбира се, Елоиз и аз не можехме да не вярваме на това, което чухме със собствените си уши! Може би по-добре би било, ако никога не бях ви срещала с детето и не бях научила историята ви. Вие сте постъпили благородно, като сте се мъчили да спасите бедната Поли, но…
— Поли!
Джоан едва не се задави от вълнение. Тази жена беше отгатнала цялата истина! Но доказателства нямаше — и нямаше да има, — ако, разбира се, Джорджия не се върне в Бретан, преди да замине за Америка. Може би тя е способна и на това!
— Поли! — повтори девойката с изменен глас.
Внезапно я осени отчаяна мисъл. Тя трябва да спаси Поли, клетата, бедната, болната сестра, да я спаси на всяка цена!
— Защо пък решихте, че детето е на Поли?
— Струва ми се, че старецът се изрази ясно. Поне аз си помислих така.
Нямаше време да се разсъждава. Джоан се отдаде на инстинкта си сляпо, като човек, който се хвърля под влака, за да спаси дете, без да мисли за собствената си безопасност.
— Детето не е нейно — каза тя, като с мъка изговаряше думите, — то е мое, мое! Надявам се, ще разберете!
Джоан стана и се упъти към вратата, без да осъзнава достатъчно значението на думите си.
— Ще ви бъда благодарна, ако не говорите повече за това — прибави тя, като се задъхваше. — Нито сега, нито когато и да било!
Двете жени станаха, като я следяха с очи.
— Джоан! — извика Джорджия, когато девойката отвори вратата. — Бедна ми Джоан!
Вместо отговор Джоан безпомощно махна с ръка и излезе, без да се обърне. Във влака, който я отнасяше към Сен Сервен, тя напълно разбра значението на лъжата си.
Колко лесно й повярваха двете жени! Тя ясно прочете състрадание в очите им. Но за нищо не се разкайваше. Бедната Поли! По-късно, когато се оправи, тя сама ще поиска да поеме отговорността за детето. А дотогава Джоан е достатъчно силна, за да носи бремето й! Само Поли да оздравее.