Вероятно щеше да умре от раните си, но не можех да разчитам на това.
Камата в дясната ми ръка беше скрита под наметалото. Поставих лявата си ръка на челото му - точно както бях правила със стотици войници, докато ги успокоявах, преглеждах и подготвях за предстоящото. И те ме бяха гледали точно като това момче - с надежда и доверчивост.
Не можех да му прережа гърлото. Паднах на колене до него и внимателно извърнах главата му. Техниките на Рупърт за бърза смърт включваха съпротивлението на жертвата. Но нямаше съпротивление, когато притиснах главата му надолу и забих камата в основата на черепа.
Оставих го да лежи по лице в снега и се върнах при останалите.
След като натоварихме обемистия си багаж под одеялата на една от пейките под палубата на „Кристабел с Мърто се качихме и огледахме кипящия небосвод.
- Изглежда, вятърът е силен и стабилен - рекох с надежда, вдигнала наплюнчен пръст.
Мърто мрачно огледа черните облаци, тегнещи над пристанището, а снегът от тях се топеше в студените вълни.
- Е... Да се надяваме, че няма да ни люлее много. Ако ли не, може да стигнем до другата страна с труп.
Половин час по-късно, когато вече се носехме по вълнистата шир на Английския канал, разбрах какво е имал предвид.
- Морска болест? - попитах невярващо. - Шотландците нямат морска болест!
Мърто се подразни.
- Еми тогава може да е червенокос африканец. Знам само, че е позеленял като гнила риба и си повръща червата. Ще слезеш ли да ми помогнеш да го спрем, за да не се наниже на собствените си ребра, докато се напъва?
- По дяволите! - рекох, когато малко след това висяхме до перилата и си почивахме от случващото се долу - Ако е знаел, че има морска болест, защо, за Бога, настоя за кораб?
Мърто ме изгледа немигащо.
- Защото чудесно знае, че в това му положение доникъде няма да стигнем по суша и не иска да оставаме в Елдридж, защото се бои, че ще навлече гнева на англичаните върху Макранох.
- Значи ще се самоубие тихо и кротко в морето - рекох с горчивина.
- Да. Смята, че така ще убие само себе си и няма да повлече другиго. Щедро момче. Но нищо общо с тихо и кротко - добави той и тръгна да слиза под палубата, чувайки стоновете отдолу.
- Поздравления - рекох на Джейми час-два по-късно, като приглаждах потни кичури от челото си. - Мисля, че ще влезеш в медицинската история като единственият човек, умрял от морска болест.
- А, чудесно - измърмори той, заровил лице в съсипаните възглавници и одеяла, - не ми се ще да мисля, че ще си отида за нищо. - Внезапно се надигна на една страна. - Божичко, пак се започва.
С Мърто скокнахме по местата си. Да удържаш гигант, докато повръща, не е работа за слабите.
След това измерих пулса му и поставих ръка на лепкавото му чело. Мърто прочете изражението ми и, без да продума, ме последва към палубата.
- Не е добре, нали? - каза тихо.
- Не знам - отвърнах безпомощно и тръснах плувналата си в пот коса на вятъра. - Никога не съм виждала или чувала някой да умре от морска болест, но вече повръща кръв. -Кокалчетата по ръцете му изпъкнаха в огрубялата от слънце и вятър кожа. - Не знам дали се наранява вътрешно със счупените си ребра или просто стомахът му вече не издържа толкова повръщане. И в двата случая знаците не са добри. Пулсът му е слаб и неравен. Сърцето му се бори с мъка.
- Има сърце на лъв. - Каза го тихо и отначало мислех, че не съм чула правилно, а сълзите в очите му може да са от солените пръски във вятъра. Обърна се рязко към мен. - И кожа като на вол. Имаш ли още от онзи лауданум от лейди Анабел?
- Да, целия. Но не иска да го пие. Казва, че не иска да спи.
- Е... Повечето хора не получават това, което искат. Защо той да е различен? Хайде.
Последвах го неспокойно към долната палуба.
- Ще го повърне.
- Остави това на мен. Дай ми бутилката и ми помогни да го изправим в леглото.
Джейми не беше съвсем в съзнание и трудно го подпряхме на една от вътрешните прегради, а освен това се и дърпаше.
- Ще умра - рече той ясно и отчетливо, - колкото по-скоро, толкова по-добре. Махнете се и ме оставете да си ида.
Мърто го сграбчи за косата и наклони главата му назад, като допря лауданума до устните му.
- Преглътни това, мишленце мое, или ще ти счупя врата. И ти забранявам да го повръщаш. Ще ти стисна носа и устата, така че ще трябва да ти излезе от ушите.
С общи усилия на волята успяхме да накараме младия господар на Лалиброх да изпие цялата бутилка. Давейки се и стенейки, Джейми смело изпи колкото можа, преди да се отпусне, цял позеленял и останал без дъх, а клепачите му бяха с цвета на възглавницата. Мърто успя да предотврати всяка прииждаща експлозия, като здраво стискаше носа на Джейми - средство, което спомогна и опиатът да се разтвори постепенно в кръвта му. Накрая го положихме в несвяст на леглото, а бледността му бе в зловещ контраст с ярката коса, вежди и мигли.