- Клеър.
Обърнах се към него. Седеше на леглото и ме гледаше засрамен.
- Съжалявам, сасенак. Коремът ме присвива, а и сутрин съм много зъл. Но не бива да ти ръмжа така. Прощаваш ли ми?
Бързо прекосих стаята и го прегърнах леко.
- Знаеш, че няма защо. Но... какво имаш предвид с това, че те присвива коремът?
Не за пръв път ми хрумна, че интимността и любовта не са едно и също.
Той направи гримаса, приведе се леко напред и скръсти ръце на корема си.
- Значи, че бих искал да ме оставиш сам за малко?
Изпълних молбата му и отидох да си търся закуска.
Скоро след това се върнах от трапезарията и забелязах слабоват монах в черното расо на францисканец да прекосява коридора към манастира. Побързах да го настигна.
- Отче! - подвикнах и той се обърна с усмивка.
- Добро утро. Мадам Фрейзър, нали? А как е съпругът ви тази сутрин.
- По-добре - казах, надявайки се да е така. - Исках отново да ви благодаря за снощи. Тръгнахте си, преди да успея да ви попитам как се казвате.
Той ми се поклони с ръка на сърцето.
- Франсоа Анселм Мерикьор д’Арманяк, мадам - рече той. - Така са ме кръстили. Сега ме знаят само като отец Анселм.
- Анселм с безгрижното сърце1? - попитах с усмивка. Той сви рамене, по галски маниер, който не се беше променил с вековете.
- Опитвам се. - И се усмихна иронично.
- Не искам да ви бавя. - Погледнах към манастира. - Исках само да ви благодаря за помощта.
- Никак не ме бавите, мадам. Сам се бавя за работа, дори направо си позволявам срамна леност.
- Какво работите тук? - попитах заинтригувана. Този мъж очевидно беше посетител, а черното францисканско расо изпъкваше като мастилено петно насред кафявите на бенедиктинците. От брат Полидор, който сервираше храната, научих, че в абатството има неколцина такива посетители. Повечето били учени, дошли да се посъветват с творбите от прочутата библиотека на манастира. Анселм явно бе един от тях. Сподели ми, че от няколко месеца е зает с превода на Херодот.
- Видяхте ли библиотеката? - попита той. - Елате. Извънредно впечатляваща е и съм сигурен, че чичо ви, абатът, няма да възрази.
Бях любопитна да видя библиотеката, а и не желаех още да се връщам към изолацията на крилото за гости, затова го последвах без колебание.
Библиотеката беше прекрасна, с висок сводест таван и готически стълбове, които се срещаха и образуваха кръстове в горната си част. Прозорци от пода до тавана изпълваха пространствата между стълбовете и пропускаха предостатъчно светлина. Повечето бяха от прозрачно стъкло, но някои имаха и измамно прости стъклописи, изобразяващи притчи.
Минах на пръсти между прегърбените над томовете монаси и се полюбувах на тази за Бягството в Египет.
На някои от рафтовете книгите бяха подредени прави една до друга. На други рафтове книгите лежаха, за да не се повредят ценните им подвързии. Имаше дори стъклен шкаф с няколко навити пергамента. Като цяло, усещането в библиотеката беше на приглушено ликуване, сякаш всички книги пееха беззвучно. Излязох от помещението умиротворена и бавно закрачих из главния двор, редом с отец Анселм.
Опитах се отново да му благодаря за помощта, но той сви небрежно рамене.
- Не се тревожете, дете мое. Надявам се, че съпругът ви днес е по-добре.
- И аз - отвърнах. Не исках да мисля много-много за това и попитах: - Какво точно е вечно обожание? Снощи казахте, че трябва да го засвидетелствате.
- Не сте ли католичка? - попита той изненадан. - О, забравих, англичанка сте. Значи, разбира се, сте протестантка.
- Не съм сигурна каква съм, по отношение на вярата - рекох. - Но май поне формално съм католичка.
- Формално? - Фините вежди се стрелнаха нагоре от изумление. Поколебах се, предпазлива след опита си с отец Байн, но този мъж не ми приличаше на човек, който ще ми размахва разпятия в лицето.
- Е - понечих да обясня, докато се навеждах да изтръгна малък плевел измежду паветата, -кръстиха ме като католичка. Но родителите ми умряха, когато бях на пет, и отидох да живея с чичо си. Чичо Ламбърт беше... - Направих пауза, спомняйки си ненаситния апетит на чичо Ламбърт към познанието и весело спазвания обективен цинизъм към всякакви религии. За него бяха просто още една отличителна черта на различните култури. - Е, беше всичко и нищо - завърших. - Знаеше много за всички религии, не вярваше в никоя. Така че не стори нищо повече за религиозното ми обучение. А моят... пръв съпруг беше католик, но не особено практикуващ, боя се. Така че май съм езичник.