- После вдигна лицето ми между ръцете си и облиза капките бренди от устните ми. Исках да се отдръпна, но му бях обещал, затова просто стоях.
Рандал подържал така Джейми още известно време и се взирал в очите му преценяващо, после седнал на масата до него.
- Стоя там дълго, нищо не казваше, само махаше напред-назад с единия си крак. Нямах представа какво иска и не ми се гадаеше. Беше ми прилошало от болката в ръката. Така че след време просто отпуснах глава на лактите си и извърнах лице. - Въздъхна тежко отново. -След малко усетих, че ме гали по косата, много нежно. Не помръднах. Чуваше се само как онзи едрият хрипти на пода и огънят в мангала припуква и май че... май че заспах за няколко мига.
Когато се събудил, Рандал стоял пред него.
- По-добре ли се чувстваш? - попитал го хладно, но вежливо.
Джейми само кимнал и се изправил. Рандал го съблякъл, като внимавал с ранената ръка, и го повел към леглото.
- Бях му обещал да не се противя, но и нямах намерение да го улеснявам, затова просто стоях като пън. Мислех си, че ще му позволя да прави каквото иска, но няма да участвам - ще съм далеч, поне духом.
Рандал обаче се усмихнал и сграбчил дясната ръка на Джейми, достатъчно силно, за да го просне на леглото замаян и почти в несвяст от внезапната болка. След това Рандал клекнал на пода пред него и му показал, за няколко смазващи минути, че отстранението, което
Джейми си въобразявал, е лъжа.
- Когато се надигна, взе ножа и го прокара по гърдите ми, от едната до другата страна. Не беше дълбоко, но прокърви малко. Погледа лицето ми и потопи пръст в кръвта. - Гласът на Джейми дрезгавееше, заекваше и спираше неочаквано. - После облиза кръвта от пръста си, малко по малко, с върха на езика, к-като к-к-котка, която се чисти. Усмихна се - много миловидно - и приведе глава към гърдите ми. Не бях вързан, но не можех да помръдна и да искам. Просто... лежах, докато той... с езика... не болеше всъщност, но беше много странно. След известно време се изправи и се почисти внимателно с една хавлия.
Наблюдавах ръката на Джейми. Беше извърнал лице и само по нея можех да преценя какво изпитва, докато говори. Тя стисна конвулсивно ръба на леглото, когато продължи:
- Каза... каза ми, че съм... много вкусен. Почти беше спряло да кърви, но той разтърка раната с кърпата, за да я отвори отново. - Кокалчетата на стиснатата му ръка бяха побелели. - После разкопча панталоните си и размаза кръвта по себе си. Каза ми, че е мой ред да коленича.
После Рандал държал главата му, докато Джейми повръщал, внимателно избърсал лицето му с мокър парцал и му дал бренди, за да промие устата си. И така, поред жесток и нежен, малко по малко, въртейки болката като камшик, Рандал унищожил всички прегради на тялото и ума му.
Исках да спра Джейми, да му кажа, че няма нужда да продължава, че не бива да продължава, но прехапах устни силно, за да не продумам, и стисках здраво ръце една в друга, за да не се изкуша да го докосна.
Разказа ми и останалото - бавните, равномерни удари с камшика и целувките между тях. Шокиращата болка от изгарянията, за да не изпадне в тъй желаното забвение и да е в съзнание за още и още позор. Разказа ми всичко, като от време на време спираше, от време на време плачеше, разказа ми много повече, отколкото можех да понеса, но го изслушах, безмълвна като изповедник. Той бързо вдигна поглед към мен и незабавно го отмести.
- Можех да понеса болката, ако ще и непоносима да е. Очаквах да ме... употребява и си мислех, че мога да понеса и това. Но не можах... аз... той...
Яростно впих нокти в дланите си, за се принудя да мълча. Известно време той трепереше, без да говори, но после гласът му се възвърна, приглушен от буцата в гърлото му, но непоклатим.
- Не просто ме нарани, не просто ме употреби. Той прави любов с мен, Клеър. Нарани ме много, докато го правеше, но за него беше правене на любов. И ме накара да реагирам -проклет да бъде, проклет! Накара ме да се възбудя!
Той сви рязко юмрук и удари рамката на леглото в безсилна ярост, от която цялото легло и аз потреперихме.
- Първия... първия път беше много внимателен. Използва масло, дълго време ме мажеше... докосваше ме нежно по всички части. Не можех да се възпра да не му реагирам, както не можех да се спра да кървя, когато ме порежеше.
Гласът на Джейми издаваше умората и презрението му към самия него. Направи пауза, тръсна глава и за пръв път, откакто бях влязла, ме погледна право в очите.