- Трябваше веднага да ме доведете - рекох. - Както и да е. Донесете ми гореща вода, малинови листа и извикайте бързо брат Полидор.
Той излезе, уверявайки ме, че ще ми потърси и закуска, но аз махнах пренебрежително с ръка и посегнах към стомната с вода.
Докато дойде брат Полидор, бях опитала неуспешно да дам на Джейми да пие вода и сега я прилагах външно, напоявах чаршафите и ги увивах свободно около тялото му.
Същевременно сложих ръката му в гореща вода - максимално гореща, ала без да изгаря кожата. Без сулфонамиди1 и модерни антибиотици само горещината можеше да помогне срещу бактериална инфекция. Тялото на пациента правеше всичко възможно да повиши температурата си, но треската сама по себе си бе смъртоносно опасна, като унищожаваше мускулите и разяждаше мозъчните клетки. Трябваше да приложа достатъчно топлина върху самото място, като не позволявам на останалата част от тялото да се загрее прекомерно или да се обезводни. Все едно да ходиш по въже с прът в ръцете и топка на главата, помислих си мрачно.
Нито психическото състояние, нито удобството на Джейми имаха значение. Беше чисто и просто борба за живота му, докато инфекцията и треската отминат.
Следобеда на втория ден започна да халюцинира. Привързахме го към леглото с меки парцали, за да не се хвърли на пода. Накрая, като отчаяна мярка срещу треската, накарах един от братята да напълни кофа със сняг, който насипахме около него. Джейми се разтрепери като есенно листо, а след това остана почти без сили, но успяхме временно да свалим температурата.
За нещастие се наложи да правим това на всеки час. До залез-слънце стаята приличаше на блато и джапахме из локвички разтопен сняг, а върху тях - купчини прогизнали чаршафи. От мангала в ъгъла се разнасяха гъсти изпарения. Брат Полидор и самата аз също бяхме прогизнали и потънали в пот, замръзнали от снега и на края на силите си, въпреки помощта на брат Анселм и монасите. Опитахме и антипиретици2 като метличина, хидрастис, котешка трева и исоп, но без резултат. А Джейми нямаше как да изпие достатъчно чай от върбова кора, чиято салицилова киселина щеше със сигурност да помогне.
В един от все по-редките си моменти на ясно съзнание той поиска да го оставя да умре. Както и предната вечер, му отвърнах рязко:
- Проклета да съм, ако го направя. - И продължих с грижите си.
Когато слънцето вече захождаше, в коридора се чуха стъпки. Вратата се отвори и в стаята пристъпи абат Алегзандър, чичото на Джейми, придружен от брат Анселм и още трима, понесли малка кедрова кутия. Абатът ме доближи и ме благослови на две на три, след което хвана ръката ми.
- Ще миропомажем момчето - каза той с внимателен, дълбок глас. - Не се бой.
Обърна се към леглото, а аз се втренчих в Анселм за обяснение.
- Тайнството на последното причастие - каза той тихо, като пристъпи към мен, за да не смущава монасите, събрали се около леглото на Джейми. - Последното помазание.
- Последно причастие! Това е за умиращи!
- Шт. - Придърпа ме по-далеч от леглото. - По-точно е помазание на болния, но се прилага най-често при хора, които може скоро да умрат.
Монасите бяха обърнали Джейми по гръб много внимателно, за да лежи възможно най-удобно на разранените си рамене.
- Целта на тайнството е двояка - мълвеше в ухото ми Анселм, докато вървяха приготовленията. - Първо, здраве. Молим се болният да се възстанови, ако е такава Божията воля. Мирото се използва като символ на живот и изцеление.
- А втората цел? - попитах, макар вече да знаех.
Анселм кимна.
- Ако не е Божията воля болният да се изцери, тогава му се опрощават греховете и го поверяваме на Бог, за да си отиде душата му в мир.
Сковах се, готова да възнегодувам, но той положи предупредително ръка на рамото ми.
- Това са последните обреди на Църквата. Има право на тях и покоя, който могат да му донесат.
Приготовленията приключиха. Джейми лежеше по гръб, благоприлично загърнат с одеяло около слабините, а до главата и краката му имаше свещи, които ми напомняха на гробищни светлини. Абат Алегзандър седеше на ръба на леглото, а до него - монах с покрит с балдахин поднос, на който имаше две малки шишенца с миро и светена вода. Беше преметнал бяла кърпа през ръцете си. Като проклет виночерпец, помислих си раздразнено. От целия ритуал ме побиваха тръпки.
Всички думи бяха на латински, мелодични и напевни, приятни за ухото, макар да не разбирах смисъла. Анселм току ми прошепваше какво значат някои части от служението -другите бяха ясни от само себе си. В един момент абатът направи знак на Полидор, който пристъпи напред и постави малка стъкленица под носа на Джейми. Сигурно съдържаше амониеви изпарения, защото той трепна и рязко завъртя глава, без да отваря очи.