- Самата истина, ma chdre, самата истина. Имах предвид само, че според закона на Църквата, не сте извършила нито престъпление, нито грях спрямо тези двама мъже. Това бяха двата аспекта на ситуацията ви, за които споменах по-рано: какво сте направила и какво ще направите.
Хвана ръката ми и ме придърпа да седна до него, така че очите ни да са на едно ниво.
- Това ме попитахте, когато изслушах изповедта ви, нали? Какво сте сторила? Какво да сторите?
- Точно така. И ми казвате, че не съм сторила нищо лошо? Но аз...
Реших, че по прекъсвания не отстъпва на Дугал Макензи.
- Не, не сте. Възможно е човек да върши всичко според законите на Бог и на собствената си съвест и пак да среща превратности и трагедии. Болезнената истина е, че още не знаем защо Всемилостивият Бог позволява на злото да съществува, но самият Той ни е казал, че е така. В Библията пише, че е създал и доброто, и злото. Затова дори добрите хора, най-вече добрите хора - добави той замислено, - може да се сблъскват с голямо объркване и трудности. Например младежът, когото сте била принудена да убиете. Не - рече и вдигна ръка, за да не се обаждам, - не се съмнявайте. Била сте принудена да го убиете, предвид положението ви в онзи момент. Дори Църквата Майка, която ни учи, че животът е свят и неприкосновен, признава нуждата човек да брани себе си и семейството си. А понеже знам в какво състояние пристигна съпругът ви, не се съмнявам, че сте била принудена да поемете по пътя на насилието. Така че няма за какво да се упреквате. Чувствате съжаление и жалост, разбира се, защото, мадам, сте личност с огромна доброта.
Внимателно потупа ръката ми, която бях поставила на коляното си.
- Понякога най-добрите ни намерения завършват с изключително неприятни резултати. Не знаем какъв е бил планът на Бог за младежа - може би е възнамерявал момчето да се присъедини към него в Рая точно тогава. Но вие не сте Бог и има граници на това, което може да очаквате от себе си.
Потръпнах, когато иззад ъгъла изви студен вятър и се загърнах по-плътно с наметката си. Анселм забеляза и направи знак към рибарника.
- Водата е топла, мадам. Искате ли да натопите крака?
- Топла ли? - Зяпнах невярващо водата. Не бях обърнала внимание, но наистина в рибарника нямаше и следа от счупен лед по ръбовете, както във фонтаните със светена вода. Тук дори плаваха зелени растения, които растяха от процепите между камъните.
Анселм свали сандалите си. Макар и изтънчен, той имаше здравите ръце и стъпала на нормандски селянин. Запретна расото до коленете и потопи крака във водата. Рибите се стрелнаха по-далеч от него, но почти незабавно се обърнаха, за да проучат случилото се.
- Нали не хапят? - попитах, взряна подозрително в безбройните гладни усти.
- Не ядат плът - увери ме той. - На практика нямат зъби.
Свалих сандалите си и внимателно потопих крака. Оказа се приятно топла. Не гореща, но все пак бе прекрасно разнообразие от влагата и студа.
- О, чудесно! - Размърдах пръсти с удоволствие, като значително смутих рибите.
- До абатството има няколко минерални извора - обясни Анселм. - Извират от земята и притежават големи целителни сили. - Посочи към другия край на едното корито, където в камъните се виждаше малък процеп, почти скрит от водните растения. - Пренасочват част от водата от най-близкия извор за целите на манастира. Затова готвачът може да приготвя прясна риба по всяко време - обикновено не издържат зимата.
Известно време плискахме крака в приятно безмълвие, а тежките риби преминаваха покрай нас и от време на време се блъскаха в краката ни с изненадваща сила. Слънцето отново се подаде и ни обля със слаба, но доловима топлина. Анселм затвори очи и светлината озари лицето му. Продума отново, без да отваря очи.
- Първият ви съпруг... Франк, нали? И неговата съдба трябва да бъде оставена на Бог, като едно от нещата, за които не можете да сторите нищо.
- Но... можех - възразих. - Можех да се върна, може би.
Той отвори око и ме изгледа скептично.
- Да, може би - съгласи се. - А може би не. Не бива да се упреквате, задето не сте пожелала да рискувате живота си.
- Не беше заради риска. - Размърдах пръсти, за да привлека вниманието на един голям шаран на бели и черни петънца. - Не и изцяло. Отчасти беше страх, но най-вече... не исках да напускам Джейми. - Свих рамене безпомощно. - Просто не можех.
Анселм се усмихна, отваряйки и двете си очи.
- Добрият брак е един от най-скъпоценните Божии дарове - отбеляза той. - Ако сте имала благоразумието да познаете този дар и да го приемете, тогава сте сторила всичко както трябва. И помислете... - Той наклони глава настрани, като кафяво врабче. - Вече близо година ви няма в бъдещето. Мъжът ви е започнал да се примирява със загубата ви. Колкото и да ви е обичал, загубата е нещо, с което всеки трябва да живее, и притежаваме средства, с които да я преодоляваме за свое собствено добро. Сигурно е започнал да гради нов живот. Бихте ли изоставила мъжа, който ви обича тъй дълбоко и който така се нуждае от вас, когото вие обичате и с когото сте обвързана в очите на Бог? Бихте ли съсипала този новоизграден живот. И още повече - да се върнете от чувство за дълг, ако сърцето ви е обречено другиму... не.