Той поклати глава решително.
- Никой не може да служи на двамата господари, още по-малко пък съпруга. Ако онова беше единственият ви валиден брак - и той кимна към крилото за гости, - а това просто временна връзка, тогава дългът би ви зовал другаде. Но с този мъж сте събрани в очите на Бог и смятам, че имате пълно право да уважите дълга си към него. Колкото до другия аспект, а именно какво да сторите оттук нататък. За това може да се наложи да поговорим повече.
Той извади крака от водата и ги подсуши в расото си.
- Нека идем в кухнята, може би ще убедим брат Еулогиус да ни подкрепи с някоя топла напитка.
Намерих парченце хляб на земята и го подхвърлих на рибите, после се наведох да си обуя сандалите.
- Не мога да ви опиша какво облекчение е да разговарям с някого - рекох. - И не мога да повярвам, че вие ми вярвате.
Той сви рамене и вежливо ми предложи ръка, докато се опитвах да нахлузя десния си сандал.
- Ma chdre, служа на Човек, който е умножил няколко хляба и риби, така че да нахрани стотици хора. - Усмихна се, кимайки към басейна, където вълничките от храненето на рибите още се успокояваха. - Който е церил болните и е възкресявал мъртвите. Защо да не повярвам, че Властелинът на вечността е довел млада жена през камъните, за да върши волята Му?
Е, звучеше по-добре от вавилонска блудница.
Кухните на абатството бяха топли и сумрачни като пещери, а арката на покрива беше почернена от десетилетия дим. Брат Еулогиус, до лактите в каца с тесто, ни кимна за поздрав и повика на френски един от миряните да ни сервира храна. Намерихме си места насред оживеното помещение и седнахме с две чаши бира и поднос с димящ сладкиш. Побутнах подноса към Анселм, твърде неспокойна, за да мисля за храна.
- Нека ви го кажа така - рекох, подбирайки внимателно думите си. - Ако знаех, че група хора ще пострадат, да се чувствам ли задължена да предотвратя това?
Анселм замислено потърка нос - започваше да тече от топлината.
- По принцип да - рече той. - Но немалко други фактори също имат значение. Какъв е рискът за вас самата, какви са останалите ви задължения, към кого и какво? Каква е вероятността да успеете?
- Нямам никаква представа. За нито едно от тези неща. Освен за задължението, разбира се. Джейми е част от групата, която може да пострада.
Той отчупи парче сладкиш и ми го подаде. Пренебрегнах го, разглеждайки пяната в бирата си.
- Двамата, които убих - казах, - може би са щели да имат деца. Можели са да сторят... -Махнах безпомощно с чашата. - Кой знае какво са можели да сторят? Може би съм повлияла на бъдещето... не, наистина съм повлияла на бъдещето. И не знам как, това ме плаши ужасно.
- Ами... - Анселм изсумтя замислено и направи знак на един от минаващите миряни, който забърза да донесе още сладкиш и бира. Анселм напълни чашите ни отново и рече:
- Отнела сте живот, но и сте спасила мнозина. Колцина от болниците, които сте лекувала, са щели да умрат без намесата ви? И те влияят на бъдещето. Ами ако някой, когото сте спасила, извърши голямо зло? Ваша ли е вината? Трябвало ли е да го оставите да умре? Разбира се, че не.
Той почука с халбата си, за да подчертае думите си.
- Казвате, че не смеете да сторите каквото и да било тук, защото се боите, че ще повлияете на бъдещето. Но в това няма логика, мадам. Всички влияят на бъдещето. Ако бяхте останала в своето време, действията ви също толкова щяха да влияят на бъдещето. Имате същите отговорности, като всеки човек. Единствената разлика е, че можете по-ясно да видите какъв ефект имат действията ви... а може би не. - Той поклати глава, без да откъсва очи от мен. -Божиите пътища са неведоми, несъмнено с добра причина. Права сте, ma chdre - законите на
Църквата не са били формулирани за ситуации като вашата и затова няма кой да ви наставлява, освен собствената ви съвест и ръката на Бог. Не мога да ви кажа какво трябва и не трябва да правите.
Потупа ме по ръката.
- Имате право на свободен избор, като всички останали. А историята, вярвам, е сборът от всички избори, които правим. Някои хора са избрани от Бог, за да променят съдбата на мнозина. Може би вие сте такъв човек. Може би не сте. Не знам защо сте тук. И вие не знаете и навярно никой от нас няма да разбере. - Той кръстоса очи. - Понякога и аз не знам защо съм тук!