- Уили, моето момче! - извика. - Колко се радвам да те видя! И Неди! - Поздрави дребния оплешивяващ мъж с такава целувка, че почти го събори. - Сигурно ще ви трябва закуска. В кухнята има колкото щете. Отивайте да ядете.
Обърна се към мен и Джейми и се отдръпна като ухапана от змия. Зяпна срещу ми, после се обърна към Джейми, за да й обясни що за чудо вижда.
- Клеър - каза той и наклони глава към мен. - И госпожа Фицгибънс - добави, като наклони глава към нея. - Мърто я намери вчера, а Дугал каза да я вземем. - По тона му личеше, че не иска той да отнесе вината.
Госпожа Фицгибънс затвори уста и ме огледа проницателно. Навярно реши, че съм достатъчно безвредна, защото се усмихна - благо, въпреки няколкото липсващи зъба - и ме хвана под ръка.
- Е, Клеър. Добре си дошла тогаз. Ела и ще ти намерим нещо по-... хм. - Тя огледа полата и обувките ми и поклати глава.
Спомних си пациента си.
- О, почакайте! Забравих за Джейми!
Госпожа Фицгибънс се изненада.
- Джейми и сам може да се грижи за себе си. Знае къде е храната, а някой ще му намери легло.
- Но е ранен. Вчера са го простреляли, а снощи го намушкаха. Превързах раната, за да може да язди, но нямах време да я почистя добре. Трябва да се погрижа сега, преди да се инфектира.
- Да се инфектира ли?
- Да, искам да кажа... Да се възпали, с гной, подуване, треска.
- Да, разбирам. Но сигурна ли си, че знаеш какво да правиш? Знахарка ли си? От Бийтънови?
- Нещо такова. - Нямах представа кои са Бийтънови, нито пък желание да изброявам медицинските си квалификации, докато стърча под студения дъждец, който започна. Госпожа Фицгибънс изглеждаше на същото мнение, защото повика Джейми обратно - беше поел в противоположната посока, - хвана и него под ръка и ни завлече в замъка.
След като дълго вървяхме по студените тесни коридори, осветени слабо от зарешетените прозорци, стигнахме до относително голяма стая с легло, няколко трикраки столчета и най-важното - запалена камина.
Временно пренебрегнах пациента си, за да си стопля ръцете. Госпожа Фицгибънс, сякаш неуязвима за студа, сложи Джейми да седне на стол и внимателно свали остатъците от ризата му, като ги замени със завивка от леглото. Изцъка с език, когато видя ожуленото подуто рамо и опипа превръзката.
Извърнах се от огъня.
- Мисля, че трябва да го прочистя първо с вода, после с разтвор срещу... срещу треска.
От госпожа Фицгибънс щеше да излезе чудесна медицинска сестра.
- Какво ще ти трябва? - попита.
Замислих се. С какво са предотвратявали инфекции преди антибиотиците? И от този ограничен набор от средства кои бяха достъпни в шотландски замък по зазоряване?
- Чесън! - почти извиках победоносно. - Чесън и, ако имате, вирджински орех. Ще ми трябват и няколко чисти парчета плат и чайник за преваряване на вода.
- Да, мисля, че имаме всичко. А може би и малко зарасличе? Също чай от лайка? На момчето му личи, че е прекарало тежка нощ.
Момчето всъщност се олюляваше от умора и нямаше сили дори да се възпротиви на това, че го обсъждаме като неодушевен предмет.
Госпожа Фицгибънс се върна бързо, с пълна престилка чесън, мрежести торбички с билки и парчета стар лен. От едната й яка предмишница висеше малък черен чайник. В същата ръка стискаше голяма дамаджана с вода, все едно беше възглавница с гъши пух.
- Какво да правя сега, скъпа? - попита с весел тон. Казах й да кипне водата и да обели чесъна, докато разглеждах съдържанието на мрежичките с билки. Ето го вирджинския орех, също зарасличето, дъбравник и някаква кора, може би черешова.
- Болкоуспокояващо - измърморих доволно, спомняйки си обясненията на господин Круук за употребата на различните кори и билки, които намирахме на Креиг на Дун. Определено щеше да ни потрябва нещо за болката.
Сложих във врящата вода няколко скилидки чесън и малко от вирджинския орех, а след тях - част от плата. Дъбравникът, зарасличето и черешовата кора киснеха в тавичка с гореща вода до огъня. Приготовленията ми помогнаха да се успокоя. И да не знаех къде съм и защо съм тук, поне знаех какво да правя в следващите двайсетина минути.
- Благодаря ви... госпожо Фицгибънс - рекох с уважение. - Оттук мога да продължа сама, ако имате друго за вършене. - Жената се засмя и гърдите й се затресоха.
- Ех, моме! Работа винаги имам! Ще ви изпратя по една супа. Викни, ако ти трябва нещо друго. - Тя се заклатушка с изненадваща скорост към вратата и се зае с другите си задължения.