Някъде наблизо рязко просветна, а миг по-късно прогърмя. Всички светлини угаснаха. Ругаейки под нос, затършувах опипом в чекмеджетата.
Някъде бях видяла свещи и кибрит - във високопланинските райони токът спираше толкова често, че във всяка стая на всяка гостоприемница имаше свещи. Бях ги виждала дори в най-елегантните хотели, където бяха ароматизирани с цветя и поставени в свещници с матирано стъкло.
Свещите на госпожа Беърд бяха съвсем обикновени, но в изобилие - намерих и три кибрита. Точно сега видът на свещите не ме вълнуваше особено.
На светлината на следващата светкавица поставих една в синия керамичен свещник на тоалетката и с него запалих още свещи на различни места в стаята, докато тя не се изпълни с меко, трепкащо сияние. Колко романтично, помислих си, и се сетих да изключа лампата, за да не се съсипе атмосферата в неподходящия момент, ако токът дойде.
Не бе изгорял повече от сантиметър восък, когато вятърът довя Франк в стаята почти буквално - течението след него угаси три от свещите.
Вратата се затръшна и угаси още две, а Франк се изцъкли в ненадейния сумрак и зарови пръсти в чорлавата си коса. Станах и запалих отново свещите, като го смъмрих, задето влиза така. Едва когато приключих и се обърнах да го попитам иска ли нещо за пиене, видях, че е пребледнял и смутен.
- Какво има? Да не си видял призрак?
- Ами - бавно започна той, - не съм сигурен, че не съм. - Разсеяно взе четката ми и я надигна към главата си. Когато долови одеколона ми, сбърчи нос, върна я обратно и се среса със своя гребен.
Зад прозореца клоните на брястовете вършееха във въздуха. В другия край на къщата хлопаше хлабав кепенец и ми хрумна, че няма да е зле да спуснем своя, макар че разразяващата се буря беше вълнуваща гледка.
- Твърде ветровито е за призраци - казах аз. - Не си ли падат повече по мъртвешка тишина и мъгливи нощи в гробището?
Франк се позасмя глуповато.
- Е, сигурно е било заради някоя от небивалиците на Бейнбридж и твърде многото шери, повече, отколкото възнамерявах да изпия. Нищо работа.
Но вече ме беше заинтригувал.
- Какво точно видя? - попитах, докато се разполагах на стола пред тоалетката. Направих жест към бутилката уиски и Франк побърза да налее две питиета.
- Ами, просто един мъж - започна той, като си отмери петдесетина грама и стотина за мен. - Стоеше на пътя отвън.
- До тази къща? - Засмях се. - Значи сигурно е бил призрак. Никой с всичкия си не би стоял навън в такава нощ.
Франк наклони каната над чашата си и ме погледна обвинително, когато разбра, че няма вода.
- Не ме гледай така. Ти използва всичката вода. Но нямам нищо против да е чисто. - Отпих, за да го докажа.
Франк сякаш се изкуши да отскочи до долу, за да напълни каната, но се отказа и продължи да разказва, като отпиваше така, все едно чашата му съдържаше сярна киселина, а не най-добрия едномалцов „Гленфидиш“.
- Да, стоеше от тази страна, в края на градината, оттатък оградата. Стори ми се, че... -Поколеба се, взрян в чашата си. - Стори ми се, че гледа към твоя прозорец.
- Моя? Забележително! - Не успях да потисна леката тръпка по гърба си и прекосих стаята, за да затворя кепенците, макар че май беше малко късно за това. Франк ме последва, като продължи да говори:
- Да, аз също те виждах отдолу. Решеше се и ругаеше, защото косата ти все настръхваше.
- В такъв случай въпросният господин навярно хубаво се е посмял - отвърнах хапливо. Франк поклати глава, но се усмихна и приглади косата ми с длани.
- Не, не се смееше. Всъщност изглеждаше много нещастен. Не виждах лицето му добре, но така ми се стори от стойката му. Приближих го и иззад гърба му го попитах дали мога да му помогна с нещо. Сякаш не ме чу, а аз си казах, че може би наистина не ме е чул заради вятъра, тъй че повторих и посегнах да го потупам по рамото - за да привлека вниманието му. Само че преди да го докосна, той се обърна, мина бързо покрай мен и продължи надолу по пътя.
- Звучи повече като грубиян, не като призрак - отбелязах, докато привършвах уискито. -Как изглеждаше?
- Здравеняк - отвърна Франк, като се смръщи от спомена. - Шотландец, до последния детайл на носията си. Имаше си кожена торба отпред, а на карираното наметало - прекрасна брошка във формата на бягащ елен. Исках да го попитам откъде я има, но си замина, преди да успея.