Повдигна ме във въздуха и седна на леглото. Постави ме в скута си. Помогнах му да влезе.
– Пресвети Боже! – рече Джеймс Фрейзър, който никога не изричаше напразно името Божие.
– Не спирай сега.
След това, докато лежахме, ми се стори естествено да облегна глава на гърдите му. Добре си пасвахме и се бяхме отървали от сдържаността, изгубени в споделената възбуда и интереса към телата си.
– Беше ли както си си го представял? – попитах.
Той се позасмя и нададе дрезгав стон до ухото ми.
– Почти. Мислех си... Не, няма значение.
– Не, кажи ми. Какво си си мислил?
– Няма да ти кажа, ще ми се смееш.
– Обещавам да не ти се смея. Кажи ми.
Той погали косата ми и приглади къдриците зад ухото ми.
– Е, добре. Не знаех, че хората го правят с лице едни към други. Мислех, че трябва с гръб... като конете, знаеш.
Трудно ми беше да спазя обещанието си, но не се засмях.
– Знам, че звучи глупаво – каза отбранително. – Просто... Когато си млад, си втълпяваш някакви неща и те остават в главата ти.
– Никога ли не си виждал хора да правят любов? – Изненадах се, защото бях виждала колибите на селяните, където цялото семейство споделяше едно помещение. Семейството на Джейми не бяха селяни, но сигурно бе рядко шотландско дете да не попадне на родителите си.
– Разбира се, че съм виждал, но обикновено под завивките. Нищо не се виждаше, освен че мъжът беше отгоре. Дотолкова знаех.
– Хм. Забелязах.
– Притисках ли те много? – попита притеснен.
– Не много. Но, наистина, това ли си си мислел? – Не се засмях, но не можех да не се усмихна широко. Ушите му почервеняха.
– Да. Веднъж видях един мъж и една жена под открито небе. Но това... е, беше си изнасилване, и беше отзад. Направи ми силно впечатление и, както казах, си го втълпих.
Продължи да ме държи в обятията си и отново използваше начините, по които успокояваше конете си. Това обаче лека-полека се промени към по-целенасочено изследване на тялото ми.
– Искам да те питам нещо – каза той, като прокара ръка по гърба ми.
– Какво?
– Хареса ли ти? – попита ме малко срамежливо.
– Да, хареса ми – отвърнах честно.
– О… И на мен така ми се стори, макар че Мърто ми беше казал, че на повечето жени не им харесва и трябва да свърша възможно най-бързо.
– А какво разбира Мърто? – възмутих се. – Колкото по-бавно, толкова по-добре, що се отнася до повечето жени.
Джейми се позасмя отново.
– Е, ти знаеш по-добре от Мърто. Миналата вечер Мърто, Рупърт и Нед ме засипаха със съвети. Голяма част от тях звучаха много странно, затова реших да следвам преценката си.
– Засега не те е подвела – казах и навих на показалеца си едно от косъмчетата по гърдите му. – Какви други премъдрости ти споделиха?
На свещта кожата му бе златисточервеникава. С изненада разбрах, че може да почервенее и още.
– Не мога да повторя повечето. Както казах, мисля, че и бездруго са погрешни. Виждал съм как го правят много животни – те се справят без съвети. Предполагам, че и хората могат да минат така.
Вътрешно много се забавлявах на идеята някой да взима примери за сексуални техники от обора и гората, а не от мъжката съблекалня или мръсни списания.
– Какви животни си виждал да правят секс?
– Всякакви. Фермата ни беше до гората, така че дълго време прекарвах там в лов или търсене на изгубени крави и тем подобни неща. Виждал съм коне и крави, разбира се, както и прасета, пилета, гълъби, кучета, котки, червени елени, катерици, зайци, диви глигани и даже чифт змии.
– Змии?!
– Да. Знаеш ли, че змиите имат по два члена? Мъжките, де.
– Не, не знаех. Сигурен ли си?
– Да. И двата са разклонени.
Той разтвори показалеца и средния си пръст, за да покаже.
– Звучи ужасно некомфортно за женската змия – казах аз и се изкисках.
– Ами, струваше ми се, че ѝ харесва – каза Джейми. – Но змиите нямат много изразителни лица.
Зарових лице в космите на гърдите му, хрипайки от смях. Приятният му мускусен аромат се сливаше с острата миризма на лена.
– Свали си ризата – казах и се поизправих, дърпайки крайчето ѝ.
– Защо? – попита ме той, но седна и го направи. Приклекнах пред него, любувайки се на голото му тяло.
– Защото искам да те гледам – казах. Имаше прекрасна структура, с дълги кости и плоски мускули, които гладко продължаваха от издутите му гърди и рамене до леките вдлъбнатини на корема и бедрата му. Той повдигна вежди.
– Сега свали своята. – Помогна ми да се отърва от смачканата си долна риза, като я свали през хълбоците ми. Подхвана ме през кръста и ме заоглежда захласнат. Почти се смутих от интереса му.